Калин Руменов

Бягайте, Галеви, народът е с вас

Братята вероятно щяха още да са си тук, ако не трябваше да влизат в затвора, а бяха влезли в парламента. Добре е да се припомни, защото цялата сбърканост всъщност започна оттам. Те прекараха няколко месеца в ареста, но се кандидатираха за депутати през 2009 г. За да го направят, трябваше да им се съберат подписи. И техните хора навън им събраха – за независимия мажоритарен кандидат Пламен Галев валидните бяха 13 266. Като собствениците на всеки един от тях днес спокойно могат да си припишат основната заслуга за изчезването. После, за да си проведат предизборната кампания, съдът пусна братята под гаранция. Оттогава те са на свобода и продължават да бъдат. Може би пак щяха да излязат от ареста на по-късен етап, но факт е, че свободата им под парична гаранция започна с едни избори, с една подписка и с волята на народа.

Добре е да се припомни също, че Пламен Галев направи най-добрия резултат на независим мажоритарен кандидат в цялата страна. А в избирателния си район Кюстендил остана втори и се оказа, че въобще не е бил толкова далеч от мандат. Ако го беше спечелил – днес можеше и да няма присъди. Но дори и да имаше - изчезването вероятно нямаше да остане толкова дълго в дискретност, а бягането със сигурност щеше да бъде далеч по-трудно. Друг е въпросът кое е за предпочитане – братята да липсват или единият от тях да гласува в парламента новите поправки в Наказателния кодекс. Ако не предпочитате нито едно от двете – това е най-доброто доказателство за сбърканост. А последното, което може да се каже за нея, е, че тя е сираче.

Съдът, прокуратурата, МВР, законодателят дори – всички те са точно толкова замесени в изчезването на братята, колкото и всеки, подписал се за тях. Виновни може и да няма, но заслужили – с лопата да ги ринеш, в джип да ги товариш, през граница да ги изнасяш. Между другото, наистина е изключително откачен слухът, че братята натоварили 40 милиона лева в едно BMW и включили на пета. Как бяха преброени тези пари, как се побраха в един багажник, как се минава граница с тях, колко граници могат да бъдат минати и толкова загубени парчета ли са братята, че не са чували за предимствата на банковите сметки.

Този слух има прекалено много последователи и докато продължава да привлича нови – няма шанс да бъдат осъзнати мащабите на сбърканото. Вместо това ще си разказваме приказки край огъня за милиони, ще се подиграваме на системата, защото са я направили за смях, а накрая ще се порежем и закълнем, че няма такава държава. Разбира се, че няма, но и такова население няма. И за да бъде потвърдено, не е нужно дори да се поръчва социологическо проучване с един единствен въпрос – Ако имате информация за братята, бихте ли я сподели с властите. Или повече предпочитате да разпространявате слухове – Абе, разминавам вчера един джип, натоварен догоре с пачки. Гледам, Галеви вътре, отиват на почивка в чужбина. Приятно прекарване, им викам, и пуснете малко снимки в Twitter или Facebook. Купете си барети, сложете ги на главите си и се постарайте да изглеждате като Че Гевара. И без това вече минавате за бунтари срещу системата, а хората ви хвалят – Ашколсун на тези момчета, всички ни излъгаха.

Изчезването на братята не е проблем само на властите и на онова, което наричаме държава. Може и да не се осъзнава напълно, но то е проблем на всеки, опитващ се да живее по правилата в тази държава. Защото утре и при него е възможно да се стовари организирана престъпна група, за да го рекетира. А до участниците й трябва да стигне посланието, че не само могат да бъдат осъдени, но и че могат да си изтърпят наказанието. Че не могат просто да запалят натоварената си кола и да не рискуват нищо повече от вече дадената им присъда, ако някой ден случайно решат да се върнат. Или поне да бъдат наясно, че никой няма да им се възхищава, защото са преметнали системата. Още по-малко пък да им помага да го направят.

Системата вероятно е допуснала грешки или несъобразителност, за да стане възможно изчезването. Но ако въобще някой има намерение да организира лов на вещици – справедливо е да го започне от списъка с онези 13 266 души. И да ги пита един по един – Хора, вие не предположихте ли, че издигайки Галеви за кандидат-депутати, им казахте „Бягайте, братя, народът е с вас”.

в-к “Новинар” 17.05.2012

Публикувано в Новинар | Няма коментари »

Една българска Роза, но не чернокожа

Как се нарича българин в автобус, който се чувства дискриминиран спрямо циганите – понеже само тях не ги проверяват за билет, понеже само тях не ги глобяват заради липсата му. Въпросът си е истинско изпитание дори за най-добре финансираното въображение на най-отвореното общество. Тъй като този път не подхождат дежурните клишета за ксенофобия, расизъм, фашизъм и потъпкани права на малцинствата. Други готови клишета обаче няма и трябва да се помисли за нещо ново, което да се лепи като етикет на подобни усещания.

Аз бих го нарекъл далтонист. Много тежък далтонист, объркал историческата цветова гама в концепцията за обществения транспорт като първа спирка от маршрута за равноправие между бели и не толкова бели хора. За да не е толкова сложно, бих го нарекъл една българска Роза, нищо, че се казва Пламен Иванов. Запомнете името на студента, първият въстанал заради автобусната дискриминация, защото някой ден то може да се окаже със също толкова голямо значение като това на американската Роза. Тя също се е возила в автобус, също се е почувствала дискриминирана, а останалото е история.

Тя е Роза Паркс – обикновена чернокожа шивачка, която в средата на миналия век отказва да се съобрази с правилата в американския Юг и да отстъпи мястото си на бял мъж. Заради което е свалена, арестувана и глобена. Това обаче не се харесва на другите чернокожи, те приемат случката лично и разказват играта на расовата сегрегация. А в разказването най-силно се чува гласът на Мартин Лутър Кинг. Заради невъзможността да се продуцира неговата bg версия преди няколко месеца местни неблагодарници хленчиха пред американския държавен секретар и се оплакваха колко дискриминирани били тук циганите. Въпреки че никой никога не ги е задължавал да отстъпват мястото си нито на по-бели, нито на побелели пътници. Както и че никой не смее да им потърси сметка за чия сметка само те пътуват безплатно и безнаказано в градския транспорт.

За да се появи Кинг, исторически първо трябва да цъфне Роза, но това неблагодарниците не го съобразиха. И сега същият хленчещ табор би трябвало да напише писмо до Хилъри Клинтън и да й съобщи, че поне Роза вече си имаме. Но каква неприятна изненада само – тя се оказа с бяла кожа и уби логиката във всички дискриминационни теории. Как така циганите уж са жертви, а българската Роза е бяла и има билет – опитайте се, неблагодарници, да го обясните на американците и на всичките ви донори. Които продължават да финансират интеграцията, за да продължава тя да е невъзможна в интегрирания градски транспорт.

Самотната българска Роза е чудесна и мирише на ирония. Но ще има нужда от грижи и редовно поливане, за да не се затрие безсмислено. Тя съдържа едновременно обективно справедлива кауза, политически коректна е и не дава поводи за упреци на расистка основа – толкова добра комбинация, че ще е грехота да я оставим просто да си изсъхне. Прекалено смотани сме да направим нещо толкова мащабно и принципно като всички онези, които са се почувствали лично засегнати от отношението към американската Роза. Нейните чернокожи братя и сестри са бойкотирали градския транспорт и са вървели пеш, докато не извървят пътя до равноправието. Няма какво да се лъжем – на това не сме способни. Но поне можем да вдигаме врява всеки път, когато се почувстваме дискриминирани. Можем да затрупаме с жалби държавата, докато в нея цветът на кожата престане да е не смекчаващо, а направо опростяващо вината обстоятелство в много случаи. Можем да започнем от сметките за електричество и вода и да стигнем до най-голямата бяла отрепка. Която е вкарана в затвора, защото са я спипали да бърка в малолетни гащички. Осъдили са я за педофилия, което е справедливо. Но не са осъдили онези, които не само са бъркали, но и са направили деца на децата. А това вече е дискриминационно и на всичкото отгоре се толерира от правосъдието.

Българската Роза прилича на най-цивилизованото решение на циганския въпрос – Какво да се прави и как да ги интегрираме. Не че на теория не знаем формулата за равните права и задължения, но пътят за доказването й и на практика е чисто нов. Просто упорито трябва да го извървим и като стигнем, да не забравим да споменем откривателя му Пламен Иванов. Браво, момче, измисли го добре.

в-к „Новинар” 10.05.2012

Публикувано в Новинар, Цигански текстове | Няма коментари »

Най-симпатичният педофил

Имало в сегашно време едно вечно безработно и откровено гламаво семейство. Живеело в забутаното село Стамболово и най-конвертируемото, което можело да предложи на пазара на труда, били децата. Двете малолетни братчета били харесани от педофил другоселец. Той се появил в забутания и гламав семеен живот с „Мерцедес”, с минало по английските затвори и с пари в брой. Появил се, за да сключи ясна сделка - недвижим имот срещу дупе, плюс още малко джобни за две дупета.

Гламавото семейство после разправяло, че не се е усъмнило в каква сделка го въвличат. Но какво направило то, за да се предпази - приело от чужденеца цяла къща, приело той да плаща електричеството, приело подаръците му и натоварило децата в колата му. После седнало да ги чака пред подарената си ограда и запълвало времето с вяра в Доброто. В онова Добро от приказките, където единствено продължават да се срещат толкова добри и толкова гламави герои. Където добрите имат широки сърца и се появяват в точния момент от живота на гламавите, за да ги затрупат с пари – просто така, понеже обичат да помагат безкористно и подаряват къщи на бедните. Вярвало в Доброто това семейството, радвало се, че то наминало точно през тяхното село и почукало точно на тяхната врата, продължавало да вярва, че накрая чак извратило приказката. И в нея клишетата престанали да бъдат това, което бяха.

Клише трябва да бъде педофилът. Трябва да е отрицателен герой до баналност, трябва да е еднопластов до скука. Трябва да е самотният злодей, но ако в тази приказка се окаже такъв - никак няма да е честно. Понеже е имало сделка, в която всички страни са участвали доброволно, изпълнили са съвестно договора, пък и никой не им е попречил, макар и да се разчуло какви ги вършат. Затова не е съвсем редно само купувачът да го отнася, а продавачът да си купува цигари на свободна продажба и умислено да ги пали една от друга. Или всички са виновни, или никой. Или всички са в ареста, или никой. Иначе педофилът ще изглежда като изкупителна жертва, а не е добре за педофил да се мисли за жертва. От това страдат класическите ценности в класическата детска приказка.

Няма такава приказка, чийто сюжет е построен върху естествения закон за търсенето и предлагането на малолетни дупета. Или, ако има – то това вече не е детска работа, а е сбъднатата мечта на педофила. Какво повече може да иска той, след като е случил на братчета, на родители, че и на толерантно обществено мнение.

Педофилът търсил момченца там, където някой ги предлагал в изключително дружелюбна обстановка. Дружелюбна, понеже забутаното село е малко и всички се знаят. Всички знаят, че се отбива един англичанин, дава пари на едно семейство и извежда синовете му на разходки. Които станали толкова подозрителни, че на децата им излезли прякори в училище – едното братче го наричали Жената на англичанина. Но както всичко се знаело, така и всичко се премълчавало, докато мръсната тайна не станала прекалено голяма за малкото село и в него не пристигнали телевизионните камери. Те имали редкия шанс да заснемат най-добрите свидетелства за толерантност към педофилията.

Съседите разказвали кой какво е чул, видял и надушил, но как всъщност се е правил на ни чул, ни видял. Просто изключително дискретни хора, от които стават чудесни съседи на педофили. Те по-скоро ще се присмиват на децата, но няма да издадат селската легенда с „Мерцедес”-а. Няма дори да му спукат гумите, нито да му счупят огледалото – ей така, да знае, че не е желан наоколо. От тази дружелюбност класическата приказка също страда. Отрицателните герои в нея стават объркващо много, а злодеят трябваше да е един и лесен за разпознаване. Той трябваше да е насилник или използвач на детска наивност. Трябваше да произведе жертви на обстоятелствата, но обстоятелствата са такива, че може да мине и за почтен клиент. Може да мине и за най-симпатичния герой в тази история. Защото, ако педофилията е отврат – още по-голяма отврат е активното и пасивното съучастие към нея.

Оставете педофила на свобода или го съдете с всички замесени. Съдете родителите заедно с цялото село, иначе всички довечера ще легнат да спят спокойно. Без да почувстват виновен срам и без да разкажат на децата си добрата стара приказка за добрите стари ценности. Понеже това, което може да се разкаже в момента, въобще не е за разказване.

в-к “Новинар” 04.05.2012

Публикувано в Новинар | Няма коментари »

Да разчекнеш лекар – безценно, чак безплатно

Още от вратата на Спешното ме удари миризмата на здравно неосигурени. Която не е много редно да бъде описвана, но и без това не може да бъде объркана с друга. Беше чак неудобно скоро, а сякаш трябва да е било по време на Балканската война. Понеже в 4 сутринта с цялата сериозност на съвременното здравеопазване ме пратиха да донеса за мой близък термометър. Не лекарства, които могат да се изпият и да свършат, не материали, които се използват и се хвърлят, не дори походно легло, понеже болничните са заети, а малък скапан термометър за многократна употреба. Който където и да си го пъхнеш, където и да го завреш, в него пак ще остане достатъчно живот и за следващите поколения пациенти. Този, един от първите писъци на модата в медицинското оборудване, може да бъде доловен и от чекмеджето на фелдшера в най-забутаното село. Но в Голямата болница, замислена да обслужва цяла област, нямаха най-елементарното. И как да имат, когато в чакалнята им мирише на всичко друго, само не и на осигуровки. Може да са лични предразсъдъци, но предразсъдък е също да отидеш на лекар и да разчиташ, че той има с какво да ти премери температурата.

Това, че спешната помощ е безплатна, не означава, че не струва пари. Някой работи, внася осигуровки, плаща данъци, за да може линейките да хвърчат насам-натам и да стигат дори при хората, които не правят нито едно от тези неща. Претендирам, че имам никога непрекъсван принос, за да функционира системата нормално, а в същото време ходя по нощите да търся термометри. Някак си обидно се получава. Обидата може да се преглътне, ако системата е само бедна. Но в допълнение тя и не се държи никак гордо, което вече е прекалено за преглъщане.

Не може неосигурени тълпи да им крещят „Ще ви разчекнем” и редовно да ги пердашат в работно време, а това да не ядоса поне малко лекарите. Повечето от тях страдат от професионално заболяване, което може да бъде наречено „Синдромът на Мързи-ме-да-ти-обяснявам”. Отиваш на доктор, прави ти нещо, предписва ти нещо, но не ти позволява да го питаш за нищо. Влизаш в болница, тъпчат те, дупчат те и ти мълчат. Професионалната болест така се е развила, че дори когато животът на самите лекари е застрашен, те пак не се обясняват. Тумба цигани им скача на бой, а те мънкат по телевизията – Ами, те ромите са малко по-емоционални.

Стига бе, само това ли успяхте да измислите. Стегнете се малко и бъдете горди, бъдете солидарни. Пациенти, които през целия си живот не са ви платили и една заплата, имат претенции към вашата работа, заплашват и ви налитат. За тях - да ги лекувате, а те да ви разчекнат, е толкова безценно, че е синоним на безплатно. А вие ги оправдавате с нервната им система по рождение. Чакате някой ваш колега да умре ли, за да ви кипнат най-накрая лайната. И да отворите за проветряване прозорците на чакалнята, а на входа й да сложите въоръжен караул. Който да пропуска само заслужилите и на тях да посветите цялото си внимание.

Изрядните са го предплатили и са в пълното си право да не го делят с никого. Особено пък в държава с население от 7 милиона, от които здравно неосигурените се твърди, че са между 1 и 2 милиона. Те се научиха, че могат да получат безценна и безплатна медицина, ако я потърсят по спешност. И за да се отучат, трябва да им се случи нещо малко, но много запомнящо се. Лист хартия в А4 формат би свършил работа. Стига да се използва за написването на некролога на първия здравно неосигурен пациент, починал заради умишления бойкот на системата - същата, която той самият приживе е бойкотирал. Могат да бъдат цитирани и последните думи, които тя му е казала, докато е блъскал по заключените й врати – Съжалявам, малкото ви оставащ живот може и да го намерите за несправедлив. Но да знаете, че първо вие бяхте несправедлив към системата и затова си получихте заслуженото. Иначе рискувахме да го отнесат абсолютно невинни жертви.

Забравете всички клишета за хуманност, защото тя няма да изтрае и половин ден, ако всички спрат да плащат осигуровки. Въобразявате ли си, че тогава лекарите ще продължат да работят само защото са дали клетва. И ще прояви ли някой хуманност, ако в раковото отделение му предложат – виж, подпиши тук, че се отказваш от половината курс на лечение, защото с твоите пари трябва да лекуваме и съседа ти по легло, който е минал 50-те, но за всичките тези години нито веднъж не се е отчел пред здравеопазването. Ако се намерят подобни хуманисти, обещавам да им се извиня лично, че съм ги заподозрял в човешки егоизъм, а те са се оказали направо нечовешки филантропи. Но дотогава малко здравословен цинизъм би бил полезен.

в-к „Новинар” 28.04.2012

виж също Линейката да е по-бърза от катафалката – задължително ли е

Публикувано в Новинар, Цигански текстове | Няма коментари »

Тези лоши, лоши националисти

Всеки път един и същ онанизъм за здрав европейски организъм. Този път злодеят е крайно дясната Марин Льо Пен. Силното й трето президентско място във Франция се превърна в поредния повод за посочване с пръст кои са лошите на континента. Всъщност в това се превръща всеки приличен резултат на европейски националисти – в още едно припомняне на урока по история за 30-те и 40-те години на XX в. Историята обаче е друга и заслужава далеч по-далечна екскурзия във времето, стигаща чак до църковната цензура върху самозадоволяването. И заплахите, че то произвежда окосмяване, води до ослепяване и най-вече предизвиква необратимо изпростяване.

Боже, колко е притеснително, Боже, колко е възмутително, Боже, колко сме загрижени за душите ви – така преди много, много години са третирали онанизма, така от няколко години се оплакват от национализма. Някой друг пак по-добре знае от какво имаш нужда и какво можеш да правиш вкъщи. Някой друг пак по-добре те познава и се чувства в правото си да ти показва Пътя – потискай, потискай и продължавай да потискаш. Не се пипай и не пипай бюлетините в най-дясно. Крайната десница е нещо като модерната чекия – първо ще ти прати мрак, после ще прати в ада космат и обезумял, за да уплашиш дори дяволите.

Преди много, много години, някъде преди около 600, нещата обаче са били доста по-прости и по-ясни. Ислямът бързо е напредвал по континента, носейки със себе си огън и меч. Стигнал е до портите на Виена и казал „Чук-чук, Османската империя е тук.” Отвътре се чуло „Ние също имаме огън и меч” и империята била дотам. Днес гостите отново идват, но нищо не е като тогава. Те нямат нужда от редовна войска и еничарски корпус, тъй като същите безредици могат да се организират по-евтино и от неправителствени организации. Европа е угасила огъня, не държи меч, но по-притеснителното е, че е и без гащи. Сама си ги е събула и е преминала на следващата фаза - да смъкне и старата си кожа, за да се почувстват гостите още по-удобно. Иначе ще бъде прието като крайно дясно и антиевропейско. Друг е въпросът, че под „европейско” може би вече трябва да се разбира минаре на всяка пряка и бурка на всяка мюсюлманска булка.

Марин Льо Пен събира милиони гласове и обира милиони килограми лицемерие, а неправителствените тежкари от „Амнести интернешънъл” (редовно триещи ни сол, че дискриминираме циганите) пишат доклад за нарушените права на емигрантите в Европа, особено във Франция. „Мюсюлманките са лишени от правото да работят, а момичетата не могат да присъстват на редовните занимания в училище само защото се обличат по различен начин и носят забрадки.” Това пишат те, сякаш става въпрос за някакъв глупав старчески инат, който не може да приеме новата мода. Сякаш хората, които толкова много държат на облеклото си, не могат да се върнат по родните места и там да спазват дрес кода, да се учат и да се трудят. Не че някой ги гони, но и никой не ги спира, след като за тях е по-важно какво имат на главата си, а не по каква земя стъпват краката им. Все пак са на гости и винаги могат да се приберат вкъщи.

Докато домакините няма къде да отидат. Тяхното вкъщи вече го няма. Няма го мястото, на което могат да окачат табелата „Това е моят дом, не се чувствайте като у дома си”. Затова предупреждаваме всички, които са дошли без покана, че тук важат нашите правила и никой не може да ги променя. Тази чаша стои точно тук, бутилката бира – точно там, мръсните чорапи – където ние ги сложим. Само посмейте да разместите нещо и сериозно ще се разправяме, без да ни пука за скапаните ви човешки права. Защото ние сме си вкъщи, а вкъщи онова, което на улицата наричат дискриминация, си е откровено нахалство.

Поне вкъщи можем да не лицемерничим – тези гости никой не ги е канил на гости. Те сами са решили да се отбият за малко и да останат за много, затова не трябва да сме им за нещо задължени. С каквото и да ги почерпиш – за тях все няма угодия. Все някой се обижда, чувства се дискриминиран, все националистите са лоши и дай да ги сочим с пръст. Без въобще да се замисляме как е възможен следният парадокс. Ако си у дома и държиш на установения ред и традиции – значи си лош или най-малко си притесняващ и възмутителен. Но ако същите традиции и ред ги занесеш на чуждо място – автоматично се превръщаш в жертва и трябва да ти осигурят специален режим.

Как стана така, че домошарите се превърнаха в агресори. Това го нямаше преди години, когато да си пазиш къщата, града, държавата и религията – отвсякъде си беше cool. Сега и едно незаконно циганско гето не може да се разтури спокойно, понеже ще те дадат на съда в Страсбург. А той ще постанови, че правото на дом има по-голяма тежест пред правото на собственост. Този оргазъм на либералния разврат току-що достигна до вас с любезното съдействие на Българския хелзинкски комитет. Изчакайте ги да спрат да пръскат костен мозък от еуфория и ги попитайте – абе, пичове, само не разбираме какво прави пред името ви това „български”. Да не е нещо националистическо, защото е много лошо. Да не е нещо заблуждаващо, защото точно на такова прилича.

в-к „Новинар” 26.04.2012

Публикувано в Новинар | Няма коментари »

Брайвик, ние май те чакаме

Той ще се гневи, ще беснее, ще разтовари в съдебната зала самолетоносачи с пропаганда, ще ръкомаха, сякаш открива олимпийските игри в Берлин през 1936 г., и изобщо ще запълни до последния кубичен милиметър всичките му отредени минути слава. А в крайна сметка ще се смее последен. Андерш Брайвик е най-добрият абсурд, на който либерална Европа е способна. Но от срам тя няма да признае, че човек, избил 77 души като форма на протест срещу изнежената система, ще се възползва именно от възможностите на същата система.

Той оправдава касапницата със скапания мулти-култи модел и с неконтролируемото раздаване на човешки права. А на мен ми се иска да мога да затворя скапаната му уста поне до края на процеса. Млъкни, бе Брайвик, седни си на мястото и си дай тиха почивка. И без това направи достатъчно големи поразии, и без това ще им дадеш достатъчно добър урок, стига да пожелаят да го разберат. Вече няма значение какво ще кажеш, след като всички знаят какви си ги свършил. Ако продължаваш обаче да дрънкаш, ще забъркаш още по-голяма каша. Понеже в момента си възможно най-неподходящото рекламно лице за каквато и да е кауза, още повече пък за недостатъците на мулти-култи култа. И понеже заради голямата ти уста либералите в момента приготвят куфарите за най-дългата си почивка. Смятат, че могат да заминат някъде и да се върнат след години, през които само името ти ще е достатъчно да държи влага на всички, съмняващи се в ползите от емигрантското и религиозното многообразие.

Просто стой мирен, Брайвик, дръж се като нормален и изчакай да те осъдят. Ще ти дадат най-много 21 години, тъй като норвежкото законодателство е либерално. До такава степен, че предвижда по около 100 дни на труп. Наказанието ще го прекараш в сносен норвежки затвор, нищо чудно това да е и луксозният „Халден”. В сравнение с него моята казармена рота приличаше на нещо средно между човешка кочина и свинско гето. А входът на Студентски град повече би заслужавал табела, на която на немски се обяснят някои предимства на труда.

Така че кротувай, Брайвик, и системата ще се погрижи за теб, докато й отмъщаваш. Тя толкова е напреднала в хуманността, че се е отказала от смъртното наказание, от доживотния без замяна и раздава смешни присъди дори на неспасяеми откачалки като теб. А после ги настанява да лежат в затвори, в които най-строго се охраняват човешките права на затворените. Така го пожелаха и така го направиха либералите. Въпреки че сега искат да те сложат на електрическия стол, който самите те отрекоха. Трябваше да се появиш ти с твоята кола бомба, за да осъзнаят каква глупост са направили. Но от срам никога няма да си признаят, че масов убиец може да полежи известен период, да излезе запазен от затвора и пак да му остане достатъчно житейско време, за да си намери жена и да си направят деца. И после който иска да разправя, че това не е най-болезненият ритник по изнежения европейски задник.

Нали мечтаехте за един съвършен либерален свят с още и още човешки права – ето ви го. Заслужихте си го такъв, че дори с един Брайвик не можете да се разправите и не можете да му осигурите това, което заслужава. Затова се опитвате да го изкарате невменяем, защото това е единственият сигурен начин да го затворите до края на живота му. Вместо просто да признаете, че системата е невменяема. Тя преяде с толерантност и е на път да се насере истински. Това ще се случи, ако след 21 години срещнем по улицата Брайвик свободен, колкото най-свободната кокошка носачка. Дотогава с тези темпове на развитие кокошите права ще са се изравнили напълно с човешките. И няма как да е другояче, тъй като презадоволеността често води до извратении.

Половината Европейски съюз щял да бъде съден, защото не се грижи добре за кокошките си. В Англия пращат sms-и по 3 паунда, понеже някой им казал, че бездомните кучета в България били в криза, след като току-що са закусили с професор. А някакви австрийци се появяват и искат да осиновят глутницата, която е заподозряна за убийството. И накрая се опитват да изкарат Брайвик най-голямата медицинска откачалка, защото иначе ще се окаже, че никой на този континент не е с всичкия си. Ще се окаже, че той гъмжи от пренаситени извратеняци, които вече се чудят на коя форма на живот да дадат повече права, отколкото тя може да понесе. Ще се окаже, че сме чакали да се появи точно Брайвик с неговия бунт срещу прекаления либерализъм. И той се появи, но не е сигурно дали ще го разтълкуваме правилно – може и да се получи малко срамно.

в-к „Новинар” 19.04.2012

Публикувано в Новинар | Няма коментари »

Как Белнейски станаха продажници

От убийството на сестрите досега поне веднъж месечно ви настига историята за българка, продала бебето си в Гърция. Или за българи, организирали цяла дистрибуторска мрежа. Включително в деня, в който родителите на убитите поискаха връщане на делото, същият сюжет отново се появи – този път българите бяха търгували в Италия. Слушате я, четете я клишираната история и много добре знаете, че в нея клишираните герои всъщност не са българи, а са български цигани. Но някъде в мозъка ви невидимият чук набива посланието „Българите са продажници”. Такива мизерници са те, че биха завели децата си на пазар, а после ще се приберат вкъщи с пълни джобове, с пълни стомаси и с пълни чанти.

И тогава в съдебната зала влиза семейство Белнейски с молба всичко да започне отначало. Как така ще иска точно това и то точно сега – непременно трябва да става въпрос за пари, защото и майката, и бащата принадлежат към същото мизерно племе. Ако пък въпросът не е за пари, значи е за много пари. В рекламата българите са супер продажници, така че няма нужда да се търсят други мотиви, когато имаме супер стереотипи. След като е клише да се продават живи бебета, какво толкова да се изтъргуват и две мъртви дъщери – даже се предполага, че ще е по-малко сантиментално. Мъртвите при мъртвите, живите при парите. Животът продължава и съвсем не е евтин.

„Убийството на тези две деца предизвика безредици в националното мислене”, каза тези дни адвокатът Хари Хараламбиев. Под това твърдение бих се подписал и с двата крака, макар и с особено мнение. Притеснява ме единствено думата „безредици” – сякаш е прекалено скромна, а на случая повече му отива нещо като „ядрена катастрофа”. Не заради друго, ами просто вижте какви са пораженията върху мисленето ни. То разполага с най-бързия и най-положителния отговор на моралния въпрос - могат ли родителите на две убити деца да се продадат в името на истината за убийството. Но дори да приемем, че моралът им е пълно бедствие, има и друг въпрос, който вече е изцяло практичен. И по който мисленето ни избягва да помисли. Въпреки че, ако го направи, може да се окаже, че е измислило най-нелепия подкуп в историята на корупцията.

Между другото, слуховете за продажниците Белнейски тръгнаха от адвоката им и думите му, че „в този живот не всичко е пари”. После се появиха и ценоразписите – че семейството взело или 200 000 лв., или по 200 000 лв. на дъщеря. За възможната корупция няма доказателства, но много по-притеснителното е, че няма и логика. А логиката липсва поне поради три причини.

•    Белнейски могат да искат много неща, включително и аз да бъда съден за двойното убийство. Но това не означава, че така ще стане. Все пак Върховният съд решава и то решава на базата на нещо много повече от някакви голи желания.

•    Ако Белнейски са взели пари, за да искат връщане на делото, и съдът вземе, че го върне – ще означава ли, че и съдът се е продал. Ако пък съдът потвърди присъдата – тогава семейството ще връща ли подкупа. Или този, който му го е дал, изгаря с парите.

•    Всъщност кой би дал не 200 000 лв., а 2 лв. подкуп на човек, който очевидно не е правилният човек за неговата работа. Не е ли по-разумно да инвестираш там, където се вземат решенията. Дори да напълниш джобовете на Белнейски – това не гарантира абсолютно нищо. Но ако опиташ със съдебния състав – дали шансовете за успех няма да се увеличат значително.

Както и да бъде определяно искането на семейството – като смайващо, нелогично или емоционално в най-дипломатичния вариант, то съдържа повече логика, отколкото продажните слухове. Защото за корупцията няма и половин доказателство, докато е безспорен факт „вторият участник”. Той обаче се издирва за участие в изнасилването на едната сестра, а не за убийството на двете. И дори да бъде заловен още на следващия ден, след като доживотната присъда на Колев стане окончателна – предполага се, че ще бъде съден само за изнасилване. Никой обаче не знае или поне не си признава какво точно се е случило онази нощ – така че родителите имат напълно заслуженото право да се съмняват. И то много по-заслужено от правото на останалите да се съмняват в тях.

Не че е невъзможно някой да си продаде задника и да сере на децата си. Не че е невъзможно Белнейски да са направили точно така. Но за да го допуснем, особено пък да го превърнем в толкова популярен слух – все от някъде трябва да тръгнем. Ако няма улики, поне някаква логика трябва да има за начало. Националното чернобилско мислене обаче не се нуждае от нито едно от двете. То е гледало рекламата, запаметило е слогана „Българите са продажници” и не смята, че би намерило по-добро обяснение за този случай, за който и да е случай.

в-к “Новинар” 12.04.2012

Публикувано в Новинар | Няма коментари »

Дай на кучефилите кучешката икономика

Кучешките или циганските неправителствени синдикати – винаги съм се затруднявал в преценката кои са по-досадни и безполезни. Кои създават повече безредици, кои пропагандират по-голяма обществена анархия и кои носят със себе си повече регрес, опитвайки се да запазят нещата такива, каквито са си. Сигурен съм единствено в най-лошото, което може да се пожелае на двата синдиката – това е каузите им да минат на самоиздръжка.

За интеграция например да се харчи толкова, колкото са приходите от нея. Както парите за винетки отиват за пътища, както здравните осигуровки финансират здравеопазването, а социалните – пенсиите, така и всички постъпления от вече интегрираните гета пак да се връщат при тях. Ако гетото е платило тази година 100 000 лв. данък сгради – всичките инвестирайте за благоустройството му. Но ако е събрало само 100 лв. – тогава не върви да отделяш от общия бюджет половин милион, за да му прокараш канализация. И по нея да минава вода, която жителите на всичкото отгоре не обещават да я плащат. Това е все едно домакинствата от един блок да събират редовно месечна такса за поддръжка, но вместо да си боядисат стълбището с нея – да я дадат на съседния вход. Понеже там не са си плащали асансьора, а ги болят краката.

И ако формулата за самоиздръжка е малко по-трудна за прилагане в циганската интеграция – то при мениджмънта на кучешката популация нещата биха станали далеч по-лесно. Нещата обаче започват от вземането на генерално решение, с което от години никой не иска сам да си цапа ръцете. Затова и решението се налага да бъде колективно.

Може денонощно да ругаете вашия кмет, че нищо не е направил по въпроса с бездомните кучета, но няма да има полза. За 20 години в държавата са се сменили вероятно хиляди кметове и никой не е разрешил проблема така, че всички да останат доволни. Не мислете, че кметовете са прекалено глупави, за да се справят. По-скоро никой от тях не е толкова глупав, че да се забърква с неща, които могат да му докарат единствено неприятности. Дори стари приятели могат да стигнат до бой за съдбата на квартално куче, ухапало дете – как тогава кметът да вземе такова решение, че да го потупат по рамото и от двете страни.

Всеки град чрез референдум трябва да направи своя избор как да се развива – с улични кучета или без. Дали още на входната табела ще те посреща глутница и така ще бъде на всяка пресечка, или всичко живо ще бъде държано на въже. Няма да ми бъде приятно моят град да стане кучешки. Но ако мнозинството го реши и ако аз не мога да свикна – тогава ще се преместя на място, където мнозинството е решило друго. Обаче трябва да има избор, защото отдавна, където и да отидеш, където и да се заселиш – навсякъде е едно и също. Ако пък мнозинството навсякъде реши да я кара без кучета – значи насила му е била налагана кауза, която въпреки вменената й свръххуманност не е печелила, а е отвращавала хората. Нещо, което отдавна се подозира, но няма как да се докаже без референдум.

Прекият избор въобще не е задължително да бъде между сегашното улично положение и избиването на кучета. Интелигентен избор е синдикатите, вместо да философстват, да започнат работа и сами да съберат парите, които според тях любовта към животните заслужава. Те може и да искат нови приюти за милиони, но един 100-хиляден град събира от кучешки данъци малко повече от 1000 лева и даже е доволен на тези пари. С тях обаче и 3 колиби не могат да се построят. А в същото време в най-близкия парк за един ден може да бъде намерено малко състояние.

Дайте на кучефилите да управляват всяка градска кучешка икономика. Те да събират таксите, те да следят кой сере на улицата и не си почиства, кой е тръгнал от къщи без намордник, кой е оставил домашното си куче да размножава уличните и кой е излязъл с него на разходка, но нарочно се е прибрал сам. От събраните приходи да си отделят за заплати, а останалото да отива за техните бездомни приятели. Само за един уикенд в един парк могат да се съберат пари, колкото за половин приют. И понеже чиновниците не се сещат да го направят – да оставят тази работа на по-мотивираните синдикати. След като „паяците” могат да бъдат давани на концесия, нищо не пречи и за кучетата да има такава. Единственото условие ще бъде – само да сме настъпили нещо и никой да не си е платил. Все пак идеята е улиците да станат по-чисти и безопасни, а парите от кучета да отиват пак за кучета.

Минаха дълги години на крайни кучешки разговори, без да сме се приближили и на милиметър до решение, удовлетворяващо всички страни. И би трябвало да сме притеснени, че в нас има или нещо бавноразвиващо се, или нещо непреодолимо, което прави общото ни съжителство невъзможно. В момента на улицата командват кучефилите, въпреки че никой никога не е вземал решение какво ще се отглежда на нея – пернати, едър дивеч или домашни бозайници. Редно е поне да вземем решение как ще продължим нататък – ще оставим положението заварено и ще го легализираме с референдум или коренно ще го променим. А на когото не му харесва, ще може да промени местоживеенето си - също както при развод поради несходство в характерите. Просто няма смисъл да продължава да се караме, след като можем да живеем щастливо и разделени по интереси.

в-к “Новинар” 05.04.2012

Публикувано в Новинар | Няма коментари »

Национални нихилисти, но не и класически измекяри

Реално ТЕ са национални нихилисти и се опитват да саботират националните ни интереси в полза на чужди. Започнали са антидържавна кампания и пращат насам-натам из целия Европейски съюз писма с послания – не ни давайте да припарим до Шенген, защото ще си изпатите от нас. Писмата им се четат от важните EU клечки, които вероятно си мислят – Боже, тези българи каквото сами си направят, никой, включително и холандците, не може да им причини. И въпреки всичко ТЕ не са като класическите измекяри, с които и без това сме задръстени. Затова бих си спестил всичката храна по техен адрес, тъй като ми е невъзможно да ги заподозра в корист, алчност или обикновена човешка глупост.

ТЕ са родители, чиито деца са убити в катастрофи и не са получили възмездие от системата. Отнетите животи дори в случаите, когато има и алкохол, и превишена скорост и всичко се е случило на пешеходна пътека – все са били оценявани на няколко години условно. И така се е получил следният парадокс – системата, която би трябвало да гарантира обществените правила и ред, е превърнала хората, очакващи от нея именно това, в безцелни анархисти.

Ако се абстрахираме от невъзможния за изчисляване марж между цената на един човешки живот и общата стойност на няколко неизплатени заплати – ТЕ по нищо не се различават от работниците с некоректни работодатели, които затварят обществени пътища. По тях се очаква да мине всеки друг, само не и въпросният работодател, което означава, че блокадата въобще не е на място. Много повече би й подхождало да е пред семейната му къща. Залостете го с децата и жена му в нея или не ги пускайте да се приберат със седмици, докато не си получите парите – и от това ще има много повече смисъл, отколко да се правят безцелни безредици.

ТЕ поне за мен са симпатични хора с истинска и справедлива кауза, които подозирам, че скоро няма да се уморят. Затова за предпочитане е усилията им да бъдат конструктивни, а не саботиращи. Дори заради тях да отложат влизането ни в Шенген, дори то да не се случи в следващите 10 години – това по никакъв начин няма да промени системата, от която са недоволни. По-добре ли ще заработи тя и повече справедливост ли ще има за следващите жертви, ако отмъщението засегне пряко всички останали, само не и нея. Реваншът може да изглежда и по друг начин, а ТЕ са чудесни рекламни лица за тази работа.

От години съдебната система не просто не ни харесва, но самата система не полага елементарни усилия да бъде харесвана. Което обаче лесно може да бъде променено с въвеждането на пряк избор на съдии и прокурори. Тогава кой прокурор би се съгласил на полуконспиративно споразумение за условна присъда с шофьор, който при разрешени 50 км/ч се е движил почти три пъти по-бързо и е претрепал някого на пешеходна пътека. Кой съдия няма да вкара в затвора пиян подсъдим, убил дете и офейкал. Кой ще го направи в случай, че от това зависи преизбирането и кариерата му. А сега зам.-главният прокурор се изпуска, че било политика затворите да не се пълнят с убийци на пътя, защото и без това били препълнени. Ако обаче този човек се явяваше на избори – дали, както са препълнени затворите, в тях нямаше да се намери още някое друго свободно място. И дали въобще би си позволил да говори, без да помисли първо за репутацията си. За нея нищо друго не би могло да му причини по-сериозно замисляне, отколкото едни избори, на които не върви да се явиш с оправданието за липса на достатъчно килии.

Доводите на хората от системата срещу преките избори обичайно са едни и същи – електоратът няма достатъчна юридическа подготовка и лесно може да се корумпира. С други думи – вие сте толкова тъпи и продажни копелета, че не трябва да ви се позволява да вземате решения. Той, електоратът, няма и добра политическа подготовка, но това не му пречи да избира правителства и президенти. И най-завършеният идиот без нито един завършен клас може да гласува за кмет, но и най-образованият няма право да посочи следващия градски прокурор. А на всичкото отгоре точно съдебната система не направи почти нищо да ограничи купуването на гласове – кого е одрусала тя така, че да държи влага и на останалите.

Дори да бъде въведен най-строгият образователен ценз за гласоподавателите и така частично да се отсеят корумпираните сред тях – пак няма гаранции, че на преки избори ще бъдат избрани най-честните и способни магистрати. Но тогава поне ще знаем от кого и къде да се оплакваме – от себе си, а не из цяла Европа. Тогава ТЕ ще водят не антидържавна, а позитивна кампания. Защото всеки ще се опитва да ги спечели на своя страна с адекватни политики и справедливи присъди за престъпления, на които всеки може да стане жертва. Днес са ТЕ, но утре може и да сме НИЕ на пътя.

Разбирам, че им е тежко, обидно, несправедливо и вероятно много объркано. Но в името на паметта на децата си – ТЕ могат да помогнат на всички останали, вместо да им пречат. ВИЕ наистина сте най-подходящите хора за лица на бунта срещу системата. Понеже вярваме, че не го правите от корист или лоши чувства. Единствено трябва да преработите крайния си нихилизъм в краен конструктивизъм и тогава ще се почувствате много по-отмъстени и овъзмездени.

в-к “Новинар” 29.03.2012

Публикувано в Новинар | Няма коментари »

Опитни животни – това е богата „България 2020”

Всеки може да натъпче чувал с тоалетна хартия second hand и да отиде да върти търговия на битака. Но се съмнявам, че вечерта ще донесе вкъщи пълни джобове. Само се съмнявам, а не бих се обзаложил, защото някой потенциален таргет може да поднесе изненада с логиката „Какво да правим, бедни сме и затова купуваме.”

Не съм се и съмнявал, че на битака могат да се намерят дори лекарства с неясен произход и с изтекъл срок на годност. Но да има кой да ги купува – това вече идва в повече. BTV направиха такъв репортаж, който без излишна скромност може да претендира за фундамент на стратегията „България 2020”. Авторите му обаче не осъзнават какво са свършили, защото го приключиха с клише от типа „Чакаме реакцията на отговорните институции.” А много по-логично и по-полезно е след подобни кадри да се чакат не просто трохи, а едри хапки от бизнеса с клинични изпитвания. Та това е може би една от най-добрите, правени някога, презентации за привличане на чуждестранни инвеститори.

Елате, хиляди фармацевтични компании от целия свят, в нашата бедна държава. Тя има европейски статут, но няма природни богатства. Затова и ролята на национално богатство се изпълнява от местните хора, които пък си купуват стари хапчета от битака. И какво си мислят, като го правят – едва ли някой е наясно. То би трябвало да става ясно още от наименованието му – след като се нарича лекарство, значи се очаква да лекува. След като му е изтекла годността, значи не трябва да има подобни очаквания. И вместо да те излекува, може още повече да те разболее. Таргетът обаче се оправдава, че е беден и затова пазарува от битака. Е, добре – как може да си беден, а да си даваш и малкото пари за нещо, което не само е безполезно, но може и да ти причини нови разходи. Как въобще я мислите тази работа.

Подобни хора всъщност въобще не мислят и фармацевтичният бизнес трудно би намерил по-добри опитни животни от тях. Елате, хиляди компании, раздайте да изпробват новите ви изобретения, раздайте някакви смешни пари, направете смешни застраховки и разполагайте с хиляди организми. Всички ще бъдат доволни от сделката – на вас ще ви излезе евтино, в нашата икономика пък ще влязат милиарди. И то чрез телата на хора, чийто интелект не предполага да създадат по-голям брутен вътрешен продукт.

Точно заради интелекта им единствените възможности за житейска реализация на тези хора би трябвало да са земеделието и клиничните изпитвания. На полето обаче трябва здраво да се работи. А иначе, като си изпиеш хапчето, като вземеш парите – и целият ти ден е свободен. Ако нещо ти стане лошо, роднините ти ще приберат парите от застраховката, ще ги изядат и изпият, а когато останат пак гладни – и те ще си предложат организмите за експерименти. Здравите организми, не онези, на които не им остава друга надежда, освен че някое ново лекарство ще им помогне. Техният случай е съвсем друг.

В Европейския съюз според официалния регистър се провеждат около 20 000 клинични изпитвания. От тях свързаните с България са 660, което са някакви си скапани 3 % и е направо нищо в сравнение с потенциала ни. Та ние разполагаме с човешки материал, който не прави разлика между битак и аптека. И неговата нечовешка глупост би трябвало да носи пари от нови лекарства, вместо да ги харчи за стари. Тежката глупост е неизползваема по друг начин и няма друг начин, по който да доведе до високи доходи. Нашите от този бизнес сега се предполага, че са към четвърт милиард лева годишно – и то при някакви си 3 % пазарен дял. Представете си, при 30 %, колкото местната глупост най-малко заслужава – какви дни го очаква вътрешното потребление. Един ще пие хапчета, а останалите в семейството му и най-близките братовчеди ще наливат ракия и ще режат салам – богати дни ще бъдат тогава. И едва ли ще бъдат по-рискови от сегашните, в които кой какви лекарства използва и откъде ги купува – съвсем не е ясно. Тогава ще има поне застраховки и лекарско наблюдение, което прави нещата много повече под контрол.

Седим върху истинска златна мина от свръхглупост и безпросветност, която би трябвало да ни носи пари. И няма какво да се заблуждаваме, че човешки материал, който се храни от сметището и пак оттам си намира лекарствата, може да изкара пари по по-стилен начин. България като опитно поле – това е стратегията 2020, че и 2050. Нуждаем се единствено от малко, но правилно позиционирана реклама.

в-к “Новинар” 22.03.2012

Публикувано в Новинар | Няма коментари »