Калин Руменов

Емир Кустурица: Извоювайте вашия „Козият рог“ в Европа, иначе сте нула

08.06.2009 | от Калин Руменов |

Емир Кустурица е роден през 1954 г. в Сараево. Режисьор е на 10 игрални филма, почти всички от които са отличени на европейски фестивали. Сред тях са „Баща в командировка” и „Ъндърграуд”, които печелят Златни палми в Кан. Последният му филм е за живота на Диего Марадона. Въпреки мюсюлманския му босненски произход Кустурица продължава да се определя като югославянин. През 2005 г. той се покръства в православието, приемайки името Неманя. Атакуван е, че е поддръжник на режима на Слободан Милошевич. В началото на годината предизвика скандал след песен в чест на обвиняемия за военни престъпления лидер на босненските сърби Радован Караджич. Заедно със сина си Стибор свири в групата The No Smoking Orchestra, която гостува в Каварна. Преди концерта Емир Кустурица даде специално интервю за „Новинар” и Дарик радио. Преводът от сръбски е на Мариана Алексич.

- Мистър Кустурица, не е ли безнадеждно през 2009 г. да сте югославянин, както се представяте?

- Човешкият живот е безнадежден, така че и моето представяне може да бъде безнадеждно. Идеята ми за това e, че бившата държава беше по-добра от тази сега. И това вече е доказано, за което не ми е нужно да представям доказателства. Състоянието на нещата го доказва. Още повече че от това се родиха силни емоции. Така че аз не съм за Югославия, но фактите показват, че моите емоции бяха дори, така да се каже, научни.

- Как гледате на перспективата някой ден Сърбия да стане член на Европейския съюз? Следващата Югославия изглежда най-възможна под шапката на ЕС, който да събере заедно всички отделили се бивши републики.

- Мисля, че не е възможно. Мисля, че не е възможно да се реализира, защото разпадането имаше кървави разделителните линии, които Великите сили искат да забравят и ние да ги забравим. Великите сили действат на принципа ,,разделяй, за да владееш“. Бившата държава можеше цялата да се вмъкне в Европейския съюз, но неговата цел не е само в това - хората в него да живеят добре. Европейският съюз е и стратегическа цел, свързана с НАТО и с всичко, което произтича от това. А защо най-голямата база на НАТО е в Косово, това ще се види по-нататък.

- На концертите на The No Smoking Orchestra често питате публиката „Готови ли сте за революция?”. Каква е революцията, която бихте искали да направите?

- Опитваме, работим за стратегическия маркетинг (смее се). Ние не сме доволни. Ние сме група левичари, което днес не е много популярно, особено в страни, каквито са България и Сърбия. Затова свирим на Запад, защото Западът отдавна мина фазата на задоволство от стоките и всички чудеса, които му предлагаше пазарът. Сега спря в точката, в която се оказа, че човешките ценности са някъде другаде. Затова и въпросът за революцията е реторичен.

- Чувствате ли се различен, след като приехте православието?

- Винаги съм бил християнин. Проучвах Стария завет две години в Прага и го познавам по-добре от много други. Първо, да разясним нещо - аз не минах към християнството, а само се кръстих. Защото, когато Югославия се разпадна и идеята за нея като идентичност престана да съществува, отидох в град Котор при един човек, който работи в една стара библиотека. Там открих потеклото на моето семейство. В родословното ми дърво се вижда точно клонът, който се е разделил на две – едните са приели исляма, а другите са останали православни. В този смисъл идеята за кръщаването беше всъщност идея за намирането на идентичността. Защото на Балканите дори и когато умреш, се присвояват мъртъвците. Като умреш, казват - той беше такъв или онакъв. Е, сега вече знаеш кой си. Така че нямаше промяна в чувствата на интелектуално или емоционално ниво, защото нямаше промяна на вярата. Това беше само един акт за утвърждаване на идентичността.

- А отношението на хората към вас промени ли се след този акт?

- Разбира се, че не. Промениха го само неправителствените организации, които съществуват, за да създават безредици в малките държави.

- Чувствате ли се като най-заслужил имиджмейкър на циганите, показвайки ги в симпатичнa роля, дори когато вършат откровени цигански работи?

- Чувствам се като Пепеляшка. Защото и най-лошото нещо, което циганите направят, е хиляда пъти по-малко лошо от това, което правят американците. Когато нападнаха Япония с атомни бомби, те казваха, представете си, че го правели за доброто на човечеството. Нима циганите, когато откраднат 5 портмонета, вършат подобно зло? Когато американците избиха милион души в Ирак, тогава пак вършат добро, нали? А циганите какво могат да направят – да влязат с взлом в нечий дом. Когато правиш добро на циганите и дори когато криеш, че мнозина от тях са крадци, е нищо в сравнение с инквизицията, която продължава от Средновековието и която разрушава с бомби някъде по света. Тя се храни от войната и от други лоши неща. И затова в сравнение с нея аз съм Пепеляшка.

- Кога за последно се чувствахте неразбран като балканец?

- Винаги. По принцип мен хората не ме разбират.

- Когато забележите, че ваши идеи са взаимствани, как се чувствате - леко ограбен и използван или го приемате като комплимент?

- Светът е нов и напълно променен. В този променен свят пазарът на идеи е лесно достъпен и лесно се създава. Вече няма оригинална поезия, извираща от опустелите пасбища, всичко е достъпно. А и този нов век всъщност е еклектичен, в него всички ние вършим размяна и взаимно си помагаме.

- Имате ли проблем с цензурата – от продуценти, или вие да си налагате автоцензура?

- Аз имам френски паспорт и вече 20 години живея като човек от Запада. Най-голямото предимство на западната цивилизация е, че е оставила сфера, в която имаш свобода да направиш нещо, но и да пукнеш самотен. Тези две неща донякъде са съвместими. В този смисъл мога да похваля Запада, че там такава цензура не съществува. Там съществува интензивно създаване на обществено мнение и ти днес можеш да кажеш някаква голяма и потресаваща истина, но ако тя не е в съответствие с тенденциите - не си струва. Има нещо друго, което се нарича политическа коректност.

Политически коректен е този или това, което е в унисон с общоприетите схващания. Един чешки католически екзистенциалист беше казал: ,,Небесата не са хуманни, мислещият човек също не е и то не защото не иска, а защото това е в разрез с общоприетото.“ Това е една тежка екзистенциална теза. Най-лошото нещо, наследено от комунизма, е автоцензурата. Всъщност и политическа коректност значи автоцензура. Ако си спомняте, по времето на комунизма говорехме, че най-лошото нещо у нас е автоцензурата. Днес на Запад има политическа коректност, която всъщност е автоцензура. Цензура няма и това е огромно постижение. Но политически коректен можеш да бъдеш тогава, когато не засягаш определена сфера.

Това, че Буш уби около милион души в Ирак, е нищо – по-добре е да говорим за циганите, които крадат портмонета. Нека да не говорим, че Буш е избил толкова народ, или да не споменаваме, че в Латинска Америка са се укривали военнопрестъпници, а да говорим колко души са убили сърбите. Войната в Босна започна, след като френското радио съобщи за 250 000 загинали за пет дни. Когато войната свърши, Международният червен кръст съобщава официално, че загиналите са общо 90-100 хил. души, 30 000 от които са сърби. Защо казвам това? Защото всъщност реалният живот се пресели във фикцията. Важното е какво казва фикцията, а не фактите. По-важното е, че ние – аз и ти, си говорим как циганите крадат портмонета, отколкото, че Буш изби милион иракчани, а Радко Младич не успя дори 20 000. Ето тайната е в това.

- В началото на годината предизвикахте скандал с TNSO, пеейки в Мюнхен “Ko ne voli Dabić Rašu, popušio karu našu”/Който не обича Дабич Раша, да го духа (лидерът на босненските сърби Радован Караджич се укриваше под името Драган Дабич, преди да бъде арестуван – б. р). Успя ли да превърне пропагандата сърбите в новите злодеи на Европа?

- Да, но това няма да мине, защото, ако не си престъпник, значи, че не си. А ако си, значи, че си. Тези, които извършиха престъпления в Сърбия, ще бъдат престъпници, те малко или много вече са такива. Колкото до Раша Дабич (Радован Караджич) - за мен той е един изключителен феномен. Не в сферата на това дали е извършил престъпления или не, съдът ще го докаже или няма да го докаже, а заради друго. Той се укрива много години, през които на практика доказа обратното на това, за което го обвиняват. Той промени самоличността си, беше добър домакин, страхотен съсед и всички го обичаха. Той ме впечатли като филмов герой подобно на Чаплин в ролята му на Мосю Верду, което всъщност са две роли.

Е, на това ниво останах верен на идеята отпреди 25 години, когато бях млад. Когато гледах каубойски филми, винаги бях на страната на преследвания, а не на страната на ченгетата или преследващите. Целият свят е на страната на полицията, йебем му пичку материно. Що за свят е този, който е на страната на полицията и военните. Те все още не са доказали, че Радован Караджич е престъпник. Който сърбин дойде в Хага, за него вече се знае, че е престъпник. Който те обвинява, той те съди - така е то днес. Такова е днес световното право. Ако има престъпление, аз, разбира се, съм против него. Но съм и против тезата, че цял един народ е престъпник. Това е недоказуемо.

- Достигнали ли сте момента, в който всякаква екстравагантност ви е позволена и хората си я обясняват само с едно изречение – „О, това е Кустурица”?

- Така е. Казват - той е прав, той може да каже така. Съжалявам, че те не разбират за какво говоря. Бъдещето ще им каже. Ти като българин и аз като сърбин влизаме в Европа и трябва да се рестартираме, тоест да започнем от нулата. Излишъците, наречени традиция, култура и история, не могат да издържат това. Защо? Защото твоята роля е определена – ти трябва да произведеш толкова и толкова месо, въглища и тогава можеш да изядеш толкова и толкова.

И когато те го изчислят, казват: „Е, това е.“ Аз израснах сред специфичности, включително и български като „Козият рог“. Той е един от най-хубавите български филми. Къде е сега вашият „Козият рог“? Питайте германците къде е „Козият рог“. Те не ви дават да направите „Козият рог“. Трябва да извоювате вашия „Козият рог“, иначе сте нула. Влезеш ли като нула, ще ти е хубаво като нула. Ще имаш достатъчно пари, но ще си нула. В един момент ще разбереш, че това не е добре.

в-к “Новинар” 08.06.2009

Публикувано в Интервю, Новинар |