Калин Руменов

Купи си чушкопек вместо Боби Цанков

Заради революционното си откритие на века той трябваше да притежава свободата на избор за какъвто поиска начин на живот. Да се работохолизира, създавайки собствена марка и нови модели всяка година. Или да се алкохолизира, харчейки рентата на патентования си труд по корици на Playboy. Доскоро Велизар Стоилов беше заместник-кмет по транспорта на София, а на друго място щеше да строи магистрали от кокаин върху цици и да отговаря за разписанието на движение по тях. Той е изобретателят на чушкопека и много големият провал на bg мечтата за комерс. На мечтата, че няма изгледи да забогатеете от авторска идея, дори да я продадете на милиони домакинства.

Непреходната история на чушкопека трябваше да бъде разказвана като легенда за техническия и маркетинговия креатив. Който може да донесе достатъчно пари, пички и наркотици по вкус. И едновременно да възпита нацията в уважение към авторските права – защото разбиранията за тяхното спазване продължава да се изчерпва само с въпроса „Кой ми сра в гащите?”. Боби Цанков ви сра – той е ерзацът на неразказаната легенда за пазарен успех. В чиито класически правила не останаха балъци, които да вярват. Всички тарикати се обаждат на номера, където обещават съмнителни награди. И ще продължат да го правят даже телефонът да дава заето като на умряло.

След като претенцията за вечна медийна легенда Кеворкян пише книги за тайните на телевизията, премълчавайки своите лични ДС тайни – изглежда нормално и underground претенцията Боби Цанков да издава литература за тайните на мутрите. Пазарът е свободен и всеки може да търси комерсиалния успех на него. Но е и нормално да бъде бойкотиран, ако не произвежда доверие в потребителя. Колко от вас ще си купят сандвич от верига, срещу която има десетки дела от натровени клиенти. Вероятно много по-малко, отколкото биха си купили книгите на Цанков. Това е все едно да наберете същия номер на нереалните награди. И да влезете в списъка с големите балкански тарикати, които доброволно са финансирали поредния мошеник.

Човек, измамил толкова аудитория, би трябвало да е последният надежден източник дори за състоянието на времето в момента. Би трябвало да умре от ефирен глад или пазарен срам заради нищожен рейтинг и продажби. Той обаче умира от куршуми и с наследство от две книги. По-дебелата от които съдържа имената на всички медии, където е работил. В тази кариера липсва обективна логика и особената заслуга за дефицита е на аудиторията. На нея припишете още обвинение в поръчителство на убийство, ако смятате, че стрелбата е на недоволни литературни критици. Тази версия нямаше въобще да съществува, ако доверието към Цанков беше свършило още след първата му измама. Но дори посмъртно той продължава да бъде вземан насериозно от хората, харчещи пари в книжарниците. Вместо книгата му, по-добре си купете чушкопек. В него има повече надежда да попаднете на истинска авторска идея.

Скоро ще направим век, без да разполагаме с голяма бизнес история за пример –написана с въображение, труд и маркетинг. А не с пистолет, мускули, мошенгия и целувки по задника на властта. След епохата на национализация единствената легална легенда на bg капитализма е за първата подводница на Илия Павлов. Която той нарязал и продал за скрап. Не е важно даже дали историята е достоверна, а че в нея няма нищо творческо. Има само ножовка и първи наченки на циганска икономика. Затова и трябва да ни е мъчно за потенциала на чушкопека. Той не е хладилник, пералня, микровълнова, касетофон или видео. Но въпреки че по тяхно време беше също толкова нов и разпространен продукт – не успя да направи откривателя си богат човек. Не успя да му заработи лична охрана, която денонощно да охранява патента му. Такава имаше Цанков, чието голямо откритие беше да открива балъци.

За мъртвите добро или нищо – Бог да прости тогава мечтата ни комерс, която прегоря като в чушкопек. А за Боби Цанков може да кажете всичко без християнски задръжки. Защото той ще живее още известно време до изчерпване на тиражите. Въпреки целия житейски бекграунд – наивно е да се очаква, че книгите му няма да се разпродадат. Аудиторията на търсачи на истината е също толкова голяма, колкото на потенциалните милионери пред телевизора или радиото.

в-к “Новинар” 07.01.2010

Публикувано в Новинар |