Калин Руменов

Татко, искам да работя Парис Хилтън с пистолет

Провинициалният ни комплекс, да имаме копие на всяка топла вода, открита някъде по света – все още не е залепил етикета „българската Парис Хилтън”. На някого, който се е видял с готови семейни пари и е интересен заради начина им на похарчване. Който е назначен на пълен работен ден като наследник, а в свободното си време имитира дейност. Може да е в шоубизнеса, порно индустрията, дори в литературата. Няма голямо значение къде се случва, защото и без това завинаги ще му тежи бремето на наследените милиони.

Хронологично българската Парис би трябвало да се появи след около две поколения. Защото първоначалният капитал на оригинала е осигурен от прадядо й, а родословното дърво на местните възможности за реплики стига само до бащата. Просто нашата история на капитализма много наскоро навърши пълнолетие и още не е отгледала внуци. И понеже е зачената предимно от съмнителни хора - светският живот на децата им прилича повече на селски lifestyle. Каузата, за която те биха рискували светския си живот, е с размер на голяма маса в нощен клуб. Заради нейната територия и имидж те вадят пистолети, за да опазят табелката си „Reserve”. Тяхното сепаре е запазено, както и икономиката беше резервирана за бащите им. Някои от които също носеха пистолети.

Трудът на прадядото Хилтън може да бъде видян на светло в повечето световни столици. Докато цветовете на икономиката, в която съществуват бащите на българските наследници, продължават да ни се размиват. Затова няма нищо негенетично и неестествено, че приключенията на синовете им се случват по тъмно и в полукриминален контекст. В който те воюват заради едната чест, едната запазена маса или една запазена жена. Георги Славов и Владимир Арабаджиев са законните синове на  концепцията ни за законен бизнес. И съвсем не сме изненадани, че тяхната събота вечер завършва с куршуми и комоцио - на фона на съмнителна музика и заради модела Николета. За чийто красив начин за създаване на брутен вътрешен продукт също имаме съмнения. Чуваме я да казва, че е на 22 години и сега й е времето да расте в професията. От което ни става неловко заради двусмислицата – каква точно е кариерата, понеже вече имаме една наум. Но не смеем да я споделим на глас, защото не разполагаме с числен състав за отстояване на мнение. И не можем да си позволим собствен взвод от бодигардове, превземащ чужди маси „Reserve”. За което в голяма степен трябва да са виновни бащите ни.

Каквато е икономиката, такива са и синовете на бизнеса. Такива са и жените, за които те се карат. И никой в този светско-селски lifestyle не прилича нито на Парис, нито на прадядо й Хилтън. Въпреки че пари има достатъчно, както има и достатъчно работни места за богати наследници. Парис обаче може да се издържа и сама от хонорарите за присъствие по партита, когато я изгонят от семейното завещание заради обществени издънки. Местните й опити за имитация обикновено развалят партитата, на които се появяват с лична армия, и могат да ги изгонят най-много от клуба. А единственото наказание на фамилията е да им осигури допълнителна охрана.

Малката мръсница Парис направи още собствени и официални пари от порно филма си „Една нощ в Париж”. А екшънът „Една нощ в Пловдив” засега остава в жанра разказ без картинка. От войната на наследниците с гардове нямаме снимки от бойното поле. Което е пазарна оценка за стойността на техния lifestyle – обективният критерий за светски и селски личности и техният начин на живот. При толкова очевидци на мелето все някой трябва да е имал ролята на военен кореспондент и да е използвал камерата на мобилния си телефон. След което да продаде кадрите на жълтата преса. Ако такива не се появят - забравете за две поколения етикета „българската Парис Хилтън”. Нейната работа на наследник тук се върши безплатно, огнестрелно и без скорошни изгледи за медийна комерсиализация. Или още по-лошото - забравете за класическа жълта преса. Която на умрял и аутопсиран Георги Илиев фотоапарат вади, а не вади пари за актуален бой.

в-к “Новинар” 14.01.2010

Публикувано в Новинар |