Калин Руменов

Слави, внимаваш ли с кого ставаш приятел

Внимавай с кого ставаш приятел, защото един ден може да ти стане премиер. И ако имаш вечерно сатирично шоу – ще се получи неловко заради конфликт на интереси. Истината за отношенията между Бойко Борисов и Слави Трифонов наистина е само една, както твърди по-забавната засегната страна. Но за дисидентско съжаление изглежда, че принадлежи повече на официоза. Неговата версия цитира дословно балканската концепция за производство на политика. Според която властта съществува на принципа „ти на мене, аз на тебе”. Докато опозицията осмисля съществуването си с мръсни приказки - не толкова заради принципи, а защото за нея няма нищо. Който подозира, че bg политика се прави по много по-сложен и оригинален начин – нека да вдигне ръка. И с нея да напише сто пъти „Румяна Желева ни беше за последно, повече няма да избираме некомпетентни и конфликтни хора даже за селски кметове”.

Безнадеждно и обречено е да опровергаваш доказани и устойчиви стереотипи. Но поне можеш да опиташ по убедителен начин. Какво се очаква от подчинени, интервюиращи засегнатия си на високо ниво шеф – че някой от тях ще го обиди в ефир на задник. И после ще се надява да бъде кандидатиран пак от него за депутат. Това е историята на Валерия Петрова. Заради няколко цигари тя каза на министъра си, че е гъз, и получи номинация от шоуто. Събра немалко гласове, но не успя да влезе в парламента. Където щеше да стои до подиграваната заради вчерашната си анонимност Искра Фидосова. Разликата между двете щеше да бъде единствено в килограмите и поръчителите, осигурили им кариера.

Какво се очаква и от самия Слави Трифонов, осъдил вестник заради измислена златна ноздра – че ще заведе дело и срещу жълта по думите му информация, идваща от жълта преса и жълт Сашо Диков, но казана от премиер. Ако всичко е толкова принципно и жълто, би трябвало да е пак толкова съдебно. Още повече, че да се занимаваш с кокаин за лична употреба звучи по-безобидно от занимания с bg политика. Дори да ти го пробутат с неприлично много примеси - пак можеш да си сигурен, че ще е по-чист и чистоплътен от Марио Тагарински или от бекграунда на Яне Янев. Само заради тях „партиен далавераджия” би трябвало да е по-голяма обида от „елитен наркоман”. И обезщетенията да са съответно по-големи.

Ако обаче взаимоотношенията между Борисов и Трифонов трябва да се доизясняват в съд – въпросите няма да бъдат задавани от личния състав на шоуто. И нещата могат да се разсмърдят, от което най-малък интерес имат големите телевизии. В техния ефир все по-трудно става да се разграничи кой работи като водещ на сутрешен блок, кой като водещ на вечерно шоу и кой заработва нещо странично. Затова не е много сигурно къде свършва свободата на словото, къде започва прокарването на лични интереси, както и къде се калкулират чистите сметки между добри приятели. Объркването още веднъж доказва балканската рецепта за правене на политика и медийното й отразяване – че не всичко е бизнес и сатира, възможно е да има и нещо лично. Възможно е да има конфликт на интереси, в който на големите телевизии да им е удобно да живеят. Те са особено деликатни, ако трябва да тропат на врата с неизбелял черен креп, за да разберат как се чувства майка с току-що закопано дете. И са съвсем по-тактични, когато се налага да коментират некролозите на собствените си лица. С необичайна свенливост случаят „Коритаров” беше погребан, като в ковчега беше сложена формулировката „липса на медиен плурализъм”. А трупът на медийния рекет беше заровен на други гробища. Липсата на Бареков беше обяснявана с грип, отпуска и бъдещи творчески планове. И затова официалната истина за неговия случай също се получи болна, почиваща и безработна. Вътрешно ведомствена пресконференция обаче е съвсем нов подход за излизане от лайната. Все едно Слави да покани политик под подозрение на гости и да остави пиарите му да правят интервюто. В него няма да има никакво значение какво ще бъде казано. И без това на всички им е ясно как стават нещата около тях – 50 на 50 или както се договориш.

Бойко Борисов ще е исторически прецедент, ако повтори премиерския си мандат. По-традиционно излежда да го настигне електоралният скепсис и да го разболее от рейтингов сепсис. И понеже монарсите и генералите са на привършване в килера със спасителите – оттам трябва да излезе някой, който поне малко прилича на следващ национален месия. Мажоритарният експеримент за него се състоя на последните избори и се казваше Валерия Петрова. Тя се класира трета във Варна с 14 % и 34 514 гласа - след прахосмукачката ГЕРБ и съвсем близо до човека на БСП. Трябва да имате нещо лично срещу „Шоуто на Слави”, за да не намирате резултата за добър. Особено за човек, който в биографията си няма друго запомнящо се освен един „гъз”, казан на шефа. Но това също е част от парадоксите на демокрацията ни - в която общественият рейтинг на гаранта значително може да изпревари телевизионния му.

в-к “Новинар” 21.01.2010

Публикувано в Новинар |