Калин Руменов

Путко Мафани и Болиме Куро - пресаташетата на провинциализма

От него вероятно се очакваше да прибере засрамено изфуканата си вносна диплома. И с леко насрана походка да хване терминала за старата си чуждестранна месторабота. Може да сте завършили Принстън, но жълтите павета са друга бира, каза водещият „Панорама” на замразения вицепремиер Илиян Михов. Дори не е важно кой и къде го е казал, а каква част от населението споделя концепцията за уникалността на паветата. На тях всъщност няма нищо уникално, ако не броим уникалния провинциализъм. Който, колкото и насериозно да се взема - няма достатъчно пари за SMS-и, за да наложи чушкопека и димитровградската архитектура като световен вкус. Ако бригадирската инфраструктура наистина беше впечатляващ модел за мегаломания, арабите щяха да го взаимстват и да проектират завод вместо „Бурж Дубай”.

На паветата без усилия ще се сблъскаш със специалисти по обясняване „защо нещата не могат да станат така”. Но няма с кого да си уговориш среща, за да разбереш как трябва да се получат проклетите „неща”. Независимо каква е темата – от нея ще се възпроизведат маса пресаташета на изконния и самобитен bg провинциализъм. Ако говорим за музика – те ще изкарат световния шоубизнес некадърен и прост. Защото Мадона не е открила най-значимото ни културно изобретение – плейбека, и затова пее фалшиво. Или до следващия ноември ще се оплакват, че на Нова година е бил поканен скъпият Горан Брегович вместо местни оркестри. Които и са по-добри, и са по-евтини. А някой осъзнава ли защо тези оркестри са евтини. На когото му е трудно – нека запази добро настроение с мексиканските китари на „Лос Хемелос”, произведени от „Кремона” - Казанлък.

Щеше да е прекалено лесно, ако със закриването на няколко селски болници се организира геноцид над провинциалното мислене. Операцията „Нека измирането на селяните започне сега” обаче се нуждае не от здравна, а от езикова реформа. Която да преименува всички павирани пресаташета на Стоичковия Путко Мафани. Или на Болиме Куро, ако на някого Путко не звучи достатъчно хетеросексуално. Условието е само имената да се превеждат на всички езици с bg значението им. Защото другият псевдоним на концепцията ни за уникалност е Нихилизъм. За който дори образованието в Принстън не е надежден критерий за компетентност. Това е същото, като силно да се съмняваш, че трансфер на нападател от „Челси” ще засили атаката на „Рилски спортист”. Защото самоковският президент сам си носи калашника за разлика от Абрамович.

Путко Мафани и Болиме Куро в момента тъгуват за селските си болници с по двама пациенти на ден. Така депресивно те се чувстваха за последно преди две години. Когато им затваряха селските училища с по двама учители, преподаващи в една стая на трети и осми клас едновременно. По тази формула на образование и здравеопазване пресаташетата на нихилизма не станаха по-умни, нито по-здрави. И което е най-нихилистично – продължават да не вярват, че въобще съществува начин да бъдат ограмотени и излекувани. Те отричат опитите за реформи по същия начин, по-който не харесват статуквото. На теория на Путко и на Куро не им е все едно кой ще преподава или оперира децата им. Но се държат, че все едно не им дреме или им е през оная работа как може нещо да се промени. Ако им дадете 100 лева да си купят дреха – те няма да ги похарчат наведнъж за качество, а ще си напазаруват 3 парцала. После ще се оплакват, че са ги скъсали прекалено скоро, но следващия път пак ще повторят евтиния си избор. Затова намират Принстън за прекалено снобско място, произвеждащо надути и неприложими за уникалната ни действителност кадри. Диплома може да се вземе на село и дори ще има по-голяма практична стойност.

Понякога Путко и Куро искат да изглеждат като космополити и организират концерт за сираците на разрушеното Хаити. Чудесната им идея за глобално милосърдие обаче се превръща в нова демонстрация на bg провинциализъм. Който е прекалено зает да се тревожи за карибския трафик на деца вместо за собствените си условни педофили. Докато се занимавахме с благотворителност – почти не забелязахме, че един съд глоби с 500 лева брат, забременил малолетната си сестра. За което Путко Мафани със сигурност би казал – боли ме куро.

в-к “Новинар” 04.02.2010

Публикувано в Новинар |