Калин Руменов

Мърлячи и професионалисти

Знаете ли резултатите от последното проучване на „Галъп”? Половината страна не е чувала за аферата с подслушването. На никого не му пука. Нищо не зависи от журналистическата ви работа освен Първата поправка, свободата на печата и може би бъдещето на страната.

В цитата аферата с подслушването не е нашата актуална, а „Уотъргейт”. Репликите са от „Цялото президентско войнство” – на главния редактор на Washington Post към копоите Боб Удуърд и Карл Бърнстайн. Преди да ги произнесе, той на няколко пъти спира част от статиите им заради цензурата на професионалните стандарти – дори потвърждението от три независими, но анонимни източници му се струва занижен критерий за достоверност. Също така за достоверни не приема източници, чиито мотиви биха могли да са лични, сексуални или политически. Все пак, ако ще правиш нещо голямо като голям проблем на властта – трябва да го гарантираш, правейки го по голям начин.

Специално си пуснах пак филма, за да проверя възможностите за исторически шанс – мога ли тези дни да съм съвременник на нещо също толкова грандиозно, макар и в bg мащаб. Един вестник да стисне здраво властта за топките, а тя не само да извика от болка, но и да остане без топки. В това има медийна романтика и исторически късмет. Съжалявам, обаче не можах да ги открия. Въпреки голямото ми желание – нито една прилика между Washington Post и „Галерия”, между Удуърд & Бърнстайн и Дачков & Патрашкова. Само няколко стотин разлики, фундаменталната от които - между труда и мързела. В едната редакция бачкат здраво с месеци за максимална сигурност в разследването си, в другата можем само да предполагаме дали не бачкат от месеци с Държавна сигурност. За това обаче нямаме доказателства, имаме единствено самопризнания - че днес пускат нещо, което са получи снощи от непознат. Който най-вероятно трябва да мине за българското Дълбоко гърло*.

В най-приемливия случай става въпрос за мързел – за други етикети трябват други факти. Мързел, който обаче е чак професионално подсъден. Защото, ако си имал ексклузивна информация с потенциал да събори цяло правителство – професионално престъпление е, че не си свършил нищо, освен да пъхнеш една флашка в USB порта. От нея можеше да произлезе журналистическа класика, но в този вид прилича на копирана класическа мърлящина. Колкото и в този вид тя да върши работа за пред аудитория от мърлячи.

Сериозен респект за единствените професионалисти в „Уотъргейт” имитацията. Онези анонимни копирайтъри, които предизвикаха – бих го нарекъл и аз „скандал”, ако в случая нямах проблеми с точната дефиниция за скандал. Независимо от определението обаче - изключително добра изработка, Дълбоки гърла. На ваше място също бих действал така с аудитория, която не прави разлика между факти, слухове, мнения и внушения. И която няма дълга памет за автобиографии и събития. За да стигна до нея, не ми трябва контрол над всички медии. Достатъчна е и една, но добре подбрана – например по критерия мързел. На нея давам готов информационен продукт във вид, в който съм решил, че трябва да изглежда. Тя го използва и предизвиква медийния ефект „всеки гледа, че съседът кокошки гледа и той гледа”. Когато има нещо с етикет „скандал” - и да се правим, че го няма, него пак ще го има. А конкуренцията ще му обърне внимание, затова трябва да сме актуални като нея.

В началото се прави уговорката за произхода и достоверността на продукта, но това бързо се превръща във второстепенен детайл. Той трябва да бъде изследван от държавните власти, което е най-хубавото. Защото, първо, те са бавни – докато чакат, всички могат да четат, слушат и тълкуват според предпочитанията. И най-вече защото на властта й се налага да проверява сама себе си – кой се съмнява как ще завърши проверката. Кой се съмнява, че този анонимен екип е добър.

Още веднъж – респект, анонимни професионалисти. От вашия труд могат да останат добри уроци за всички, но се притеснявам за количеството способни хора да ги разберат. Понеже имам вродена симпатия към вършещите си работата добре – притеснявам се и как ще се развиете в бъдеще. Стигнахте високо ниво, което засега прилича на таван. За да се качите на покрива, ще ви трябва нов и още по-голям информационен повод. Предполагам, че нещастен инцидент ще свърши работа, но нямам право да ви го давам като съвет. Само разсъждавам за възможния имидж за една държава и нейната власт. Ако се формира обществено мнение за масово подслушване, ако се добавят корупционни съмнения от подслушани разговори на важни и най-важни клечки – колко още публични доказателства ще трябват, че държавата и властта са полицейски. Трябват само един-двама вече наложени дисиденти да разкажат как са пострадали. Или на които вече им е късно да разказват каквото и да е.

Дълбокото гърло – прякорът на мистериозния източник на Удуърд и Бърнстайн при разследването им за „Уотъргейт”. Неговата самоличност остава в тайна повече от 30 години, когато през 2005 г. се разбира, че това е бившият заместник-директор на ФБР Марк Фелт.

в-к “Новинар” 20.01.2011

Публикувано в Новинар |