Калин Руменов

С майката на три гладни трупа става ли референдум

Винаги е било така – богатите и бедните не са били равни дори и пред смъртта. Последната сделка на големите пари задължително е медийна - с нея те придобиват големите заглавия по първите страници. А мизерията в най-добрия случай може да си позволи само ситните букви в най-затънтените вестникарски хроники. Някакъв бедняк умрял от студ и глад. Ами какво по-нормално – да не би да сте очаквали да свърши от преяждане. Не е много полезно постоянно да си натякваме, че живеем на ненормално място. Но как да го наречем, когато на него нормалността не изглежда на мястото си при комбинация от глад и смърт.

Може да я срещнете по пътя – една майка от едно ломско село, която се връща от погребението на последното си бебе. Нямала с какво да го храни и се случило обичайното, което се случва и на по-възрастни при неупотреба на храна. Преди това пак заради неупотреба майката погребала още две свои бебета. А след всички спуснати ковчези й останали общо шест живи деца. Като цяло добра успеваемост за семейство, в което всички си лягат гладни – две от всеки три деца все пак успяват и да се събудят. Ако я срещнете по пътя на връщане – на майката можете да й кажете „Бог да прости”. Но при нейния рецидив на детска смъртност – на езика може да ви дойдат и други идеи за разговор.

Бебе да умре от недохранване е тъжна, но физиологически нормална човешка история. Обаче три бебета в едно семейство – това вече е интелектуално, социално и всякак ненормално. Това вече е нечовешка история с участието на нечовеци. Ако лекарските грешки само на един лекар бяха затрили три начинаещи живота, нали се сещате какво щеше да стане с него. Най-малкото щеше да остане без права, докато от сутрин до вечер го зачукваха като медиен гвоздей. Никакви ситни букви тогава, никакво класово снизхождение – този е убиец и точка. А как тогава да се обръщаме към продуцентите на три малки мършави трупа. Те са имали майка, която не им давала да ядат. Имали са и баща или бащи, които са им дали капка сперма и май нищо повече.

Кой е виновен за всичката тази смърт само в едно семейство. Ако искате, можем да арестуваме обичайния заподозрян - онази негодница държавата. Която така е забатачила живота, че децата й си отиват с шум, произвеждан от червата им. Вече съм почти готов да повярвам в теорията, че старата негодница е виновна за всичко. Остава ми единствено да разбера, че е изкупила мажоритарния дял на всеки личен живот на своя територия. И има решаващ глас по всички лични въпроси – включително и тези за семейното планиране. Вместо това обаче чувам ненормални идеи – хора, които не могат да планират семействата си, да имат решаващ глас по важни общи въпроси.

Една майка се връща от погребението на последната и поредната си грешка, а разминаващите я държавни мениджъри й рекламират референдум за АЕЦ „Белене”. Как въобще можахте да си въобразите, че тя и такива като нея могат да вземат подобно решение и крайният резултат да е обективно умен. На подобна пасмина аз не бих позволил да гласува какво да има в стола за обяд във вторник. А вие искате да оставите върха на демократичния сладолед да го ближат хора, които нямат с какво да нахранят децата си. Които през живота си не са инвестирали в евтин презерватив и изведнъж да решават за инвестиции от милиарди. Ще вземат някакво решение, но то ще бъде толкова надеждно, колкото и презервативът от 20 стотинки, който никога не са купували. Та тези хора биха вечеряли заедно с децата си и радиация, стига да им падне отнякъде. Ако не вярвате - изхвърлете на улицата стария си хладилник, както е пълен, и му залепете бележка с най-големия шрифт, че вътре има радиоактивен салам и малко маруля. После пуснете хронометъра и след няколко секунди го стопирайте. Световният рекорд по доброволна консумация на радиация вече е поставен. Още ли искате да правите референдум с тази количествено сериозна интелектуална маса. Не само за „Белене”, ами и за каквото и да е. Само ще извратите едно от най-големите постижения на демократичната цивилизация.

Една майка се връща от гробищата, където е оставила завинаги три гладни бебета. А по пътя се разминава със социалните, които отвеждат оцелелите й деца. Те ще бъдат изпратени по домовете, за да влязат в статистиката от 2000 деца, изоставяни всяка година – почти всичките от тях с живи родители. Които така хубаво са си планирали семействата и личния си живот, че направо ще е прекрасно, ако могат да планират и общия. Само им дайте референдум или каквото и да е за гласуване.

в-к “Новинар” 14.04.2011

Публикувано в Новинар |