Калин Руменов

Нула години независима циганска държава

По някаква исторически непозната ирония – колко много се е променил светът през вековете, може да бъде осъзнато чрез постоянно стачкуващите срещу еволюцията му. Онези, които продължават да живеят в жилища от шперплатовата ера и да се прехранват с изобретенията на желязната епоха. Специално за тях да бъде създадена специална циганска държава, в която те да съществуват както намерят за добре - тази идея идва от Словакия, а авторските права са на крайнодесния политик и лидер на националистическа партия Ян Слота. Който според всички правозащитни стереотипи би трябвало да е в Топ 10 на обществените цигански врагове. И в това е иронията – циганските врагове според политически коректното клише са съгласни на циганска държава, но циганските синдикати са против. Все едно през 70-те на XIX в. султан Абдул Азис да е склонен Османската империя да загуби България, но Революционният централен комитет да не иска да чуе. А Каравелов и Левски да казват – тази работа няма да стане, не искаме държава, искаме да я караме постарому и да се оплакваме колко сме дискриминирани.

Засега словашката идея е само екзотика, но нищо ненормално, ако самите цигани със социалното си поведение я превърнат в сериозна европейска концепция за държава с население втора употреба. Което вече е било използвано някъде, но заради несъвместимост с елементарните цивилизационни норми е излязло от употреба и не може да се интегрира в местния държавен стандарт. Затова му се отделя територия, парите за интеграция му се дават като начален капитал за собствена икономика и му се осигурява пълната свобода да направи конституция с най-добре гарантираните човешки права в света. Какво по-хубаво от това за хора, живеещи с усещането, че са прецакани от системата. И че все някой за нещо им е виновен и длъжен.

Но те не искат това, нито пък синдикатите им на заплата го искат. Какво тогава, по дяволите, искат, освен да продължават с хленченето. Това, което може да им се случи, е обратното на всички освободителни войни и движения, познати на историята. В нея се е ляла кръв за територии, за свобода и за независимост. Докато тези ще получат всичко наготово, без да са си мръднат въшливите задници. А дежурните им правозащитници ще проглушат световните уши с етикети за първобитна ксенофобия, за пещерен фашизъм, за етническо прочистване и за всякакви други крайни дрисни.

Всъщност не става въпрос за нищо по-различно от изнасяне от вкъщи след навършване на пълнолетие. Тогава вече си горд притежател на всички граждански права и достатъчно голям да се справяш сам с живота. Ако останеш при родителите си на тяхна издръжка, без да учиш или работиш, се превръщаш в KIPPERS. Така англичаните наричат цяло едно пораснало поколение – „Деца в джобовете на родителите, които изяждат спестяванията им за пенсиониране”. За това поколение всички европейски държави имат собствена дума в речниците си, докато източноевропейските имат цели подобни поколения, наречени просто цигани. По тях бяха похарчени немалко пари, срещу които бяха получени единствено лоши пенсионни перспективи. Понеже всички ще остареем – добре е да имаме нещо заделено настрана. Което пък няма как да бъде заделено, докато в джобовете ни има прекалено голяма навалица. И докато тя не бъде разтурена, децата никога няма да пораснат.

За тях също ще е по-полезно да се отделят и сами да започнат да се справят с пропуснатия досега живот. Сами да си кандидатстват за Коминтерна, за НАТО, за Европейския съюз, сами да влязат в Шенген, сами да си събират данъците, сами да си ги разпределят, сами да гледат собствените си деца и чуждите по приютите, сами да си организират полиция, която да им охранява домовете и обществената инфраструктура. Сами да си работят земята и да си прекарат ток, сами да си строят заводи за боклук и сами да си опазват човешките права. А ние, колкото можем, ще помогнем поне в началото. Единствено искаме да видим циганско самочувствие, че могат да се справят сами. А не да се държат като аутсайдери, на които им се подарява държава, но на тях не им се занимава и предпочитат да си продължат в катуна.

Загуби малкото, но запази голямото. Пожертвай селото, за да оцелее градът. Отдели сега територия, за да не останеш после съвсем без държава. Така горе-долу може да се формулира големият цигански консенсус на Източна Европа. От който всички да останат доволни и никой повече да не мрънка, че е дискриминиран. Как може да дискриминираш някого, като му подариш имот, дадеш му пари да си построи къща и инвестираш в икономиката му. Ако той е достатъчно свободолюбив според собствения си мит – ще се съгласи. Ако е достатъчно сигурен, че досега само системата му е била виновна за скапания живот – ще се справи. А всички останали ще имат по-големи спестявания след пенсиониране.

в-к “Новинар” 22.09.2011

Публикувано в Новинар, Цигански текстове |