Хората, които се страхуват до дъното на червата си
22.10.2011 | от Калин Руменов |Анонимна човешка маса, която се е оплескала до ушите заради собствения си страх. Която на много тайно и вероятно мръсно място лежи и пъшка, но никак не се срамува, че надълбоко е нагазила в собственото си кафяво. Най-налаганият в предизборната кампания образ на страхуващата се до дъното на червата си електорална единица би трябвало да предизвиква естествено отвращение. Но неестественият му замисъл е да обединява на принципа на солидарността с изцапаните жертви. Ужасно е сбъркано, но такава беше кампанията. В която дори най-скучният кандидат за нещо си използваше пълните гащи като алиби на нулевия интерес към себе си – електоратът се е притеснил, затворил се е в себе си като в дървен нужник на селски двор и затова не идва на срещите с мен, но аз го разбирам. Ами като го разбираш, защо тогава не се снима на плакатите с една торба лайна, а отдолу да напишеш – „Знам какво има вътре, знам и как се получава, аз съм вашият човек”.
„Хората се страхуват” е чудесен слух от въоръжението на черния PR. Но тук с него се правят най-белите от белите послания и нито една партия не направи голямо или малко изключение. Всички в обещанията си се състезаваха - кой ще представлява най-добре интересите на страхливите, които преди се наричаха просто „обикновени хора”. Затова и изборите, които ще се получат, няма да бъдат на страха, а на страхливците. Което съвсем не е едно и също, защото страхът може и да бъде преодолян, но никога от страхливци. И е добре в изборната нощ да го имат предвид всички, на които ще им се наложи да обясняват „как не взехме властта”.
Властта при преки избори просто не се взема така – без страст, а с опити за идентифициране с чужди пълни гащи. Това е все едно всички производители на суджуци да рекламират коледната си колекция с апелите на диарията – „Опитайте от нашите продукти, както ще направят още много хора, страдащи от разстройство. Надяваме се да ви спечелим, като ви накараме да се поставете на тяхно място върху ръбовете на тоалетната чиния. Вашият стомах може и да е ОК, но разчитаме да проявите съчувствие към разстроените и това да ви превърне в наши клиенти”.
Ако търсите подобна рекламна концепция – отбийте се в най-близкия партиен щаб. Може и да ви направят отстъпка, тъй като авангардният креатив ще е написан върху втора употреба тоалетна хартия. Няма значение какво е разстройството – чревно или страхово. Просто не е умно да се използва като похват в рекламата, която пък няма значение какво рекламира – потребителска или политическа стока. Иначе резултатът ще е една от най-обидните кампании, правени някога, при това толкова колективно. Нея вече не можем да я върнем назад, можем само да оберем кафявия й плод.
Общият страх би трябвало да е вдъхновение, ако искаш да задръстиш обществена тоалетна. Но тези дни общият политически мозък планира да го използва като вдъхновение за избирателна активност. Изборите ще приключат, след тях някой нещо може и да спечели, но сред печелившите не се очертава да е страната. Защото политическото планиране предвижда в нея да продължи да живее население, преживяващо от политически полуфабрикати с изтекла годност. Предназначени единствено за робски стомаси, дори не и за робски глави. Защото, когато робът се страхува с корема си – той цапа само собственото си бельо. Когато обаче главата му започне да се страхува, че нещата не могат да продължават постарому – тогава петната избиват на друго място. Чак такива смелчаци обаче щабовете не ни показаха през последния месец. Пропагандата само разказваше истории за големи и анонимни пълни гащи, за които сами трябваше да се сещаме, че не са за показване.
Има неща, които не трябва да се говорят дори в предизборна кампания. Защото, ако не развращават, то поне обиждат. Цял месец се случи да поемаме внушения, че нацията носи предимно натежали панталони. При това автори на внушенията бяха същите хора, които разчитат част от същата нация да ги избере за нещо си. Някои ще имат късмета да бъдат избрани, други – не и от тях пак ще се наложи да изслушаме същото, но вече следизборно. Което вече ще бъде прекалено, защото „Хората се страхуват” не може да е чак толкова универсален слоган – и когато е кампания, и когато трябва да се мете след нея.
