Обикновените „Дай пари” хора
01.12.2011 | от Калин Руменов |Тези дни извънредно лошите новини пристигат със Симеон Дянков, но въпреки цялата му високопоставеност той едва ли ще спечели анкетата на обикновените хора за най-достоверен източник на годината. Няма пари, казва финансовият министър, но чак дотолкова да няма, просто не е възможно, мислят си обикновените. Които при запознаване задължително акцентират с лек патос върху произхода си – Приятно ни е, ние сме народът, ние сме обикновени, какво ще направите за нас. А Дянков ги разочарова, че нищо не може да се направи, защото няма пари. И тогава гордите от обикновеността си започват да правят стачки и протести. Просто няма какво друго да правят, защото, след като си обикновен – означава, че не само така живееш, но вероятно и така разсъждаваш. Както и че ще имаш сериозни трудности при всеки опит за по-абстрактно мислене.
От хора, неразбиращи принципите, по които функционира една държава, е повече от безнадеждно да се очаква, че могат да се справят на по-горно абстрактно ниво. Когато например същата държава бъде замесена в по-мащабен контекст като еврозоната. Безнадеждно е да се очаква обикновените да седнат и да помислят защо няма пари, откъде и как могат да се появят. Напротив, те ще питат държавата как така да няма пари, особено пък за нас. Пари може да няма поравно за всички, но те ще питат единствено за себе си. Обикновените обикновено така правят – всеки сам се спасява, докато накрая всички не загазят еднакво.
Така правеше и лекарят от ТЕЛК, който пенсионираше фалшиви инвалиди. Вземаше безразборно подкупи, за да купи на децата апартаменти, за себе си – кола, а любовницата да заведе на курорт – и накрая се оказа, че броят на инвалидите в държавата е по-голям от общия брой на човешките ни загуби в няколкото поредни войни преди век. Тези пенсии сега трябва да се плащат солидарно, защото лекарите се спасяваха сами. Ако бяха поискали официално парите за подкупи – щеше да ни излезе много по-евтино. Щяхме да им дадем сумата веднъж, да не я усетим и да забравим. Вместо сега всеки месец да финансираме на едро обикновената алчност на дребно. Тя помогна толкова много за дефицита в системата, че на системата вече й се налага да промени възрастта за пенсиониране. До това се стигна именно заради липсата на елементарна абстрактна мисъл – че когато се опитваш да се оправяш сам, има опасност да затриеш всички.
Заради псевдоиндивидуализма на обикновения човек отдавна се намираме в положение на негласна гражданска война, която сме прекалено лицемерни да признаем, че водим. Твърдим, че воюваме срещу държавата, а всъщност го правим помежду си. Срещу кого точно стачкуват железничари, фермери и синдикати, ако не срещу всички останали. Те обаче не отиват при данъкоплатците, за да им кажат – вижте какво, от утре ще плащате по-големи данъци, за да покривате по-големите загуби на БДЖ. Освен това започвате да произвеждате повече, за да стигат парите за земеделски субсидии, както и да работите с удължено време, защото и за пенсиите няма достатъчно пари. Вместо това протестиращите отиват при властта и й казват „Дай пари”. Тя твърди, че няма, но те не й вярват. Те просто искат да се спасят поединично, както са го правили досега. А най-малко се притесняват, че могат да оставят нахално впечатление. За да бъде оставено то – все пак също е нужно минимално количество абстрактна мисъл.
В крайна сметка голямата цел на стачките от последните дни е едни браншове, на които досега данъкоплатците са помагали, да запазят дотациите и екстрите си. Хората в тези браншове твърдят, че са обикновени, но се държат с останалите като аристократи с домашната прислуга. Тя трябва да изпълнява завинаги желанията им и да чисти след тях, за да не би случайно да слязат от влака и да се качат на трактор. Но нали пряко никой нищо не иска от джоба на другия, а се минава през посредника Държава - затова и мащабите на нахалството са трудни за осъзнаване. Точно толкова, колкото трудни за осъзнаване са и механизмите, по които функционира онова нещо, наречено Държава. И докато тези принципи не станат по-достъпни за по-голяма част от населението, то ще продължи да си играе на граждански войни. А на паметната плоча за жертвите от тях ще пише – тук почиват обикновени хора, които цял живот не можаха да проумеят обикновените неща и накрая си умряха като обикновени глупаци. Но поне го направиха щастливо, без да се притесняват от разните му там лоши новини в глобален мащаб.
