Саркастичен намек за комисионните на Първанов е нелош начин за измъкване от неудобен въпрос във вечерно шоу. Но има и друга, много по-сериозна математика за приноса на президента към милиардерското дело. Учебникът за тази математика е издаден в началото на 1997 г., когато Първанов току-що е избран за председател на БСП. Хиперинфлационното време е известно в обществената памет като Виденовата зима, което не е съвсем справедливо. Защото още в края на декември’96 Виденов е подал оставка като премиер и лидер на партията при курс 700 лева за един долар. Курсът се запазва до 10 януари, когато вече оглавяваната от Първанов БСП демонстрира намерения да състави ново правителство. Инатът й изкарва хората на улицата в продължение на 25 дни, през които политическата нестабилност започва да обменя долара за 3000 лева. Единствените печеливши от рекордния курс са кредитните милионери, чиито заеми в българска валута стават в пъти по-малки за връщане. Техните следи през годините се заличават, а в историята с големи инфлационни букви се записва името на Виденов. Кулминацията на подмяната беше достигната последния 4 февруари, когато Първанов представи върнатия от него и от Николай Добрев мандат с клишета за нечовешка доблест и национална отговорност.

Исторически нахално е в условията на хиперинфлация да се вменява свръхморал на провалена партия. Която е отказала да управлява, но не доброволно, а след продължителен инат. Неговото времетраене напълно е унижощило доходите и спестяванията на мнозинството, но се е погрижило за малцинството милионери с общи кредити за милиарди. Техните добре защитени интереси ще открием в повече икономически досиета на прехода, които Първанов настоява да се отворят. Но той едва ли иска точно това. Той всъщност говори както винаги по принцип и както винаги не се разбира какво конкретно иска. Усеща се обаче, че иска да размести обективния календар на близкото минало. Според който президентът и Добрев са най-заслужилите кръстници на кредитните спекуланти, но зимата на тяхното финансово задоволство продължава да е кръстена на Виденов. Няма доказателства Първанов да е забогатял от инфлацията. Но е доказауемо, че с действията си начело на БСП е допринесъл за благоденствието на постсоциалистическите милионери. Те вероятно продължават да са му благодарни и да го споменават с мили думи. Но никой друг не е длъжен да бъде пресаташе, целуващо при всяка възможност задника на президента.

„Знаем как стават нещата, те са част от сценарий, това е подготвена атака.” С подобен речников запас може да се разкава за Виденовата зима. Ще се изненадате обаче, че думите за последен път са произнесени от самия Първанов. С тях той тълкува отказа на Дянков да се закълне в децата си, че президентът не е млад милиардер. Бившият агент Гоце не може да повярва, че не всички действия и реплики са резултат на сложен конспиративен план. Понякога те се случват или произнасят случайно особено ако авторите им не са възпитани в добрите ДС традиции. В следващото шоу здравният министър може да бъде попитан дали президентът е млад сифилистик. И той да отговори, че не е млад, но за друго не може да гарантира, понеже не е виждал изследванията му. Това ще означава ли, че пак има сценарий срещу доброто и неопетнено име на Първанов. Означава ли, че всеки, проявил безстопанственост към имиджа на президента, тряба да напусне работа по негова препоръка. Означава ли, че забравянето на историята от зима’97 трябва да е правопропорционално на самозабравянето на нейните герои.

Първанов разполагаше с добра възможност да изчисли реалния си рейтинг. Срещу милиардерските подмятания трябваше да покаже последната си декларация за доходите. И ако се намерят хора да повярват на скромното му състояние в нея – значи ще се намери и електорат за следващата му политическа кариера. В края на президентските си години Путин също имаше подобна имуществена ситуация, но в много по-грандиозен мащаб. Пред държавата той беше декларирал малка квартира, парче земя, две раздрънкани лади и 200 000 долара. Вестник „Гардиън” обаче се ангажира с твърдението, че руският президент е най-богатият човек в Европа с 40 милиарда долара в акции на „Газпром” и на още няколко държавни концерна. Световното обществено мнение тогава предпочете да се довери повече на пресата, но това не попречи на руското да гласува за оставането на Путин в политиката. Така че съмненията за необясними милиарди невинаги означават край на една VIP кариера. Нейното продължение зависи от местния манталитет. В Европа и САЩ политиците и бизнесмените задължително са две различни социални групи. За разлика от Русия, по чийто модел досега протичаше и bg преходът. Но за времето след него въобще не е сигурно, че ще изтърпи заличаването на разликите.

Осъзнавате ли, че току-що ви отнеха завинаги романтичната легенда за кръстника на bg мафията. Карамански вече не е чаровният спомен за артистичния Капо ди тути капи. Защото освен с Грета Ганчева е пял в дует и с ченгетата. Който иска да запази легендата неосквернена – нека намери друг пример за кариера, започнала от полицейски сътрудник и стигнала до престъпен бос. По възможност в примера да няма нищо постсъветско.

За липсата на bg държава се подозираше отдавна. Но съществуването на bg мафия не беше подлагано на съмнение през последните 20 години. Криминалната история за тях вече прилича на разказана от сборния вътрешен министър през прехода. Който твърди, че мафия няма - има само организирана престъпност. Убийствено вярно е, защото тази престъпност е организирана по постсъветски модел. И няма нищо общо със сицилианския и неаполитанския оригинал. Няма общо с етичния кодекс на „воры в законе” – коравите руски престъпници, които са вечните дисиденти от Октомврийската революция до края на перестройката. Истинската концепция за мафия я определя като опозиция на официалната власт и нейните закони. Което означава бойкот на всички държавни институции.

При ареста (2007 г.) на търсения 20 години бос на „Коза Ностра” Салваторе Ло Пиколо в архива му бяха открити правила за бандитско поведение. Списъкът получи името „Десетте божи заповеди на мафията”. Точка трета от него забранява срещи с ченгета, а последната изключва прием на членове с полицейски роднини. На същите принципи е изградено и обществото на „воры в законе”, появило се в лагерите на Сталин. Повечето от тях отхвърлят предложената от държавата сделка за участие във Великата отечествена война срещу амнистия. Тези, които не устояват на предложението и оцеляват в битките с гермаците, остават излъгани от другаря Джугашвили. И след завръщането си при неизменилите на традициите получават етикета „продажни кучки”. Така ли да наричаме вече Карамански, или да използваме US сленг. Който се обръща към ченгетата с презрителното „свине”. Всяка мафия си купува полиция, прокурори и съдии. Няма обаче такава, която е създадена от самата държава – с изключение на руската след разпада на Съветския съюз и разформированията на КГБ.

Имитацията на bg мафия продуцира лоши ерзаци на службите, на правосъдието, даже на литературата. Ако ДАНС през първите си години единствено не приличаше на ФБР, след задържането на Алексей Петров тя се превърна в пълна пародия на бюрото. За което принос има и арестантът, защото от всички възможни избори предпочете да се позиционира като финансов дисидент. И сега е с големи шансове за класиране в историята на пазарната икономиката. Тя не разполага с подобен случай – научните концепции за банковата система да се оковават с белезници. Всички ипотекирани вероятно споделят идеите за ниските кредитни лихви на доц. Петров. Но също е вероятно да не го приемат насериозно като финансист с реформаторска мисъл, която може да бъде озаптена само в килия.

Освен липсата на правосъден резултат от сътрудничеството на службите с кръстниците  нямаме и семпъл местен аналог на италианския магистрат Джоване Фалконе. Костици от чието взривено тяло още могат да се открият на магистралата край Палермо. Вместо това открито подозираме в шизофрения и убийства човека, който през 1/3 от прехода е трябвало да се бори срещу мафията в ролята си на главен прокурор.

Ако може, Бог да му прости на Боби Цанков, но действително ли той ви прилича на Роберто Савиано. Който написа книга за неаполитанската Камора и си гарантира доживотни неприятности. От страх дори сервитьорите в Южна Италия отказват да му донесат кафе, а в магазините не му продават хляб. Докато Цанков, въпреки дългото досие на медиен измамник - обикаляше същите медии, за да рекламира литературата си.

Митът за мафията през цялото преходно време ни е изневерявал с държавата. И от тяхното сношение се е получил мелез, който не прилича на нищо - нито на държава, нито на мафия. Прилича едновременно на Карамански и на милиционера Ушев – с брада, фуражка и пистолет, двамата си правят минет, докато обменят секрети и секретна информация.

*продажни кучки (продажные суки) - презрително обръщение към „воры в законе”, приели да сътрудничат на държавата

в-к “Новинар” 04.03.2010

Никой от близките на Георги не може да се сърди на общественото мнение заради предубеденост. Защото и никой не направи опит да разубеди предубедената аудитория. И най-доказаният изрод има право на адвокатска защита според конституцията. Според медийната конституция той има право на добра дума в случай, че се появят желаещи да я изрекат. За Георги такива не се намериха и ако имаше комуникационна прокуратура - тя щеше да заведе дело за извършено по особено мълчалив начин PRестъпление в състояние на невиждана неадекватност.

Баща му е политик, майка му е журналистка, което ги лишава от алиби да не са чували за обществено мнение. Не сме на тяхно място, нито си го пожелаваме – затова е неуместно да коментираме или да съдим емоциите им. В случая обаче не става въпрос за тях, а за публичното им поведение. Което не произведе и елементарен повод за съмнение във вината на Георги. На родителите може да им е тежко, мълчаливо и вероятно понякога подозрително, но само вкъщи. На всяко друго място и по всяко време те трябваше да пропагандират доброто име на сина си. А не чак след обявяването на доживотната присъда бащата да каже, че Георги е невинен. Къде мълчахте, Цветанов-старши, докато от думите ви все още имаше смисъл. Защо не налагахте убедеността си през цялото време, вместо да се държите като дискретен сфинкс. Ако проблемът е само в общественото мнение, защо не пробвахте навреме да го формирате в желаната от вас посока. Защо не се отказахте от всички постове, за да не загубите и нищожните шансове за симпатия. Инатът ви – да не го направите – отстрани изглежда като обичаен политически гьонсуратлък, но в тежък криминален контекст. Разбрира се, че бащата не е обвинен в убийство. Но се подразбира, че няма как то съвсем да не засегне кариерата му. И когато той се държи така, че все едно нищо не се е случило – само циментира предубедеността. Кара аудиторията да мисли, че какъвто е бащата – синът едва ли е по-различен и добре възпитан.

Майката на Радостина плака във всички медии и печелеше съчувствие. Което автоматично се превърна в доверие, когато сочеше с пръст убиеца на дъщеря си. Ефектът от мъката й нямаше как да бъде неутрализиран, но убедеността й за виновника можеше да бъде посмекчена. За това беше необходима още една майка, която да страда пред камерите, че синът й е несправедливо набеден. Само да беше поискала ефир – и щеше да го получи по-бързо от sms. Майката на Георги остана в медийна анонимност и не само че не каза дума, но и спря да се появява в съда след първите заседания. Когато синът ти е позициониран като изрод – не трябва да си стоиш вкъщи, майко. Защото отказът ти да го защитиш се счита за срам, приема се за гузно и мълчаливо съгласие с изродщината му.

Най-голямата имиджова катастрофа обаче беше поведението на самия Георги по време на процеса. Дори да имаше съмняващи се във вината му, те не получиха повод да му съчувстват. Не получиха нито изречение, нито жест. Виждаха в телевизорите си млад човек с белезници за убийство, който сякаш излъчваше ехидна усмивка. Може само така да е изглеждало, но липсваше друго действие за отвличане на вниманието. И предубедеността ехидно се трупаше, докато на Георги вече за нищо не можеше да му се вярва. Имаше ситуация, когато, преди да бъде доведен в съда - рано сутрин трябваше да даде кръв за изследване. Нещо, от което на всекиго може да му прилошее с изключение единствено на подсъдимия. Дори в толкова банална ситуация няма кой да се постави на мястото му, на гладния му стомах, на вената му и на кръвното му налягане. На убиец, който е видял толкова много кръв покрай Радостина – не може да му стане лошо от няколко капки. Колкото и да е предубедено – така се предполага.

Кулминацията на абсолютната неадекватност на Георги и обкръжението му бяха последните минути на процеса. Адвокатите току-що бяха завършили пледоариите си и беше негов ред да се защити. В този момент той четеше вестника на баща си и дори не чу повикването на съдията. А бащата седеше спокойно на метър от него, вместо да навие вестника на руло и да удари сина си по главата. Когато на пълнолетното дете не му пука какво впечатление ще направи, а на родителите това не им прави впечатление – никой няма основания да вменява предубеденост на общественото мнение. То превърна рано Георги в изрод, но не го е съветвало за поведението му, нито си е запушвало ушите за добрите думи. Такива просто не бяха казани и от най-естествените му имиджмейкъри.

за varnautre.bg

Щеше да е много по-лесно да си обясним смъртта на покойника, ако знаехме къде в момента се намира душата му. Дали е седнала на райската шведска маса с пилаф и в компанията на 72 девици. Или пие вряла диария в мюсюлманския ад. Би трябвало да е при лайната, ако се доверим на прокуратурата. Би трябвало да изпитва интензивни оргазми, ако се доверим на посредниците на Аллах. За което имаме повече основания дори да притежаваме църковно свидетелство за приемане на източноправославието.

Самоубиецът Ахмед Емин беше опят от 10 ходжи, което е трудно обяснимо с фатвите на традиционния ислям. В неговата свещена книга е записано, че не трябва да си пръскаш главата сам, защото няма да направиш добро впечатление на Аллах. Което автоматично те лишава от молитвата за покойници „дженазе намазъ” и прави необяснима навалицата от ходжи около гроба на Емин. Те могат да се навъртат там само ако проповядват фундаментален ислям. И са сигурни, че покойникът е умрял в името на бога си.

Ислямските фундаменталисти манипулират Корана, като тълкуват, че самоубийството не е грях, ако е „акция на джихад”. Тоест богоугодно е умишлено да катастрофираш със самолет в кулите близнаци, съзнавайки отлично нулевите шансове за оцеляване. Или пък да се разхождаш опасан с бомби покрай християнска тълпа. А дори заедно с нея да отнесеш и случаен минувач мюсюлманин – пак няма нищо страшно, ако той е вероотстъпник. На принципа на тази логика „Ал Кайда” има извършени атентати в часа на голямата петъчна молитва. Като оправдава ислямските жертви, че всеки, който по това време не е в джамията - не е истински мюсюлманин. И смъртта му въобще не е голяма загуба, още по-малко - грях. В предсмъртното писмо на Емин обаче няма данни, че се споменава Аллах. А без неговото име дори фундаменталистите не могат да оправдаят самоубийството като саможертва.

Един от десетте ходжи, опял Емин, обясни след погребението, че ислямът прави компромиси за болни хора, които не мислят стабилно, преди да посегнат на живота си. И тъй като липсват свидетели, че мозъкът на самоубиеца е функционирал нормално, преди да се размаже по стената – затова добронамерено е отслужена молитвата за покойник. Подобна хипотеза прилича на шампионска лига по ислямска йезуитщина. Която предпочита да мисли публично за умрелия като за откачалка, вместо например като за жертва на убийство. Въпреки че няма дори дискретни намеци за психични проблеми на Емин приживе. Вместо тях има намеци за външно влияние върху мозъка му. Което вече е друга теория на конспирацията.

В началото на Студената война ЦРУ разработва секретната програма МК-Ултра. Целта на експериментите е да наложат контрол над човешкия мозък, за да могат да го направляват и от разстояние. По тематиката е сниман филмът „Манджурският кандидат”, в който кандидат-президент с чип в мозъка дистанционно е направляван да убива, а след това спомените му се изтриват. Конспиративни теории допускат, че убиецът на Робърт Кенеди също е бил психически манипулиран от службите, когато стреля по сенатора. Подобна версия за Емин лансира и ДПС, според която мъжката секретарка е трябвало да затрие шефа си. А заповедта за това вероятно е дошла от ДАНС. Това е точно тезата, че обикновеният наглед чиновник може да се превърне в килър, ако се намери правилен подход към мислите му. Хипотезата, че склоняването е било единствено за самоубийство, а не за убийство на Доган – също е изградена на допускането за външна намеса в мозъка на Емин. Тоест и в двата случая той не е вземал сам решения, а му е било помагано. Вероятно звучи налудничаво, но много прилича на bg разработка на МК-Ултра. Защото още по-налудничаво звучи, че баща на три деца ще убие или ще се самоубие, за да уплътни свободното си време.

Предсмъртно Ахмед Емин не е бил с всичкия си или не е бил със собствения си разсъдък. Това са официалните внушения на всички, на които им е неудобно да признаят, че подозират убийство. Защото самото самоубийство също е било крайно неудобно според бащата на Емин – с дясната ръка в лявото слепоочие. При това толкова внимателно, че не са останали отпечатъци по пистолета. Даже само заради тези думи на бащата ще преброите повече християни, които намират ислямските молитви за покойници за по-убедителни от всичките 16 експертизи, доказващи доброволна и непринудена смърт.

за varnautre.bg

виж също На всекиго се случва да се самоубие

След като пасивните пушачи са колкото активните и димът сериозно им пречи – би трябвало да няма икономическа логика за липсата на проветрени комерсиални места. Вярно е, че масовият модел за bg бизнес е построен на принципа „всеки гледа, че съседът кокошки гледа, и той гледа”. Но е вярно и че пазарът едва ли би пропуснал масовото незапълване на толкова милионна ниша. Освен ако за запълването й милионите потребители не са демонстрирали потребност.

Ако пасивните пушачи активно бойкотираха задимените заведения, сами щяха да причинят естествена забрана на цигарите в близък радиус. Но след като не могат да променят себе си, нито собствената си компания – изглежда аутсайдерско да искат това от държавата. От нея не се очаква да се меси в подобни отношения. И във всяка друга ситуация би била обвинена, че органичава личната и търговската свобода. Предимството на либералния пазар е, че всеки може да взема самостоятелни потребителски решения и да налага икономически бойкоти. Поведение, което е почти невъзможно в условията на монопол. Ако забраната за пушенето е абсолютна – ще има проветрени барове и никакъв избор. Но без забрана ще има различни барове за различни вкусове, стига те да носят печалба. И непушачите ще си намерят своето място, в случай че се държат като важен стратегически инвестититор. За когото има значение в какъв въздух харчи парите и времето си.

Има маса примери от маса сфери, където спокойно може да се каже „Няма държава” и да се съжалява за нейното отсъствие. Но ако някой се оплаква от липсата на избор в условията на свободен пазар – тогава е правилно да се каже „Няма истински потребители”. Има само интернет потребители, които стоят на отворен прозорец вкъщи и се оплакват във форума. Или се присъединяват към поредната антитютюн група във Facebook, за да се похвалят, че като пасивни пушачи могат да бъдат и пасивна пазарна единица. От която не е фалирало нито едно заведение само заради липсата на добра вентилация. За подобно поведение е измислен немският термин „дюнер скинхедс”. Използва се за чистокръвни арийци, които не харесват араби емигранти, но са си изцапали дънките с чеснов сос.

Както вегетарианците и свинските холестерици, както бой скаутите и умерените алкохолици – така активните и пасивните пушачи могат да живеят щастливо, без да си създават проблеми. Като първите палят на определени обществени и комерсиални места, а вторите натрупат достатъчно самочувствие, че са икономически субект. Който без правителствена помощ може да си извоюва пазарни позиции. Но не и с поведение на антисветска ислямска секта, налагаща силово убежденията си за начин на живот. Всеки има право на избор доколко здравословно в рамките на закона да го води. И точно това са европейските ценности, които пасивните пропагандират за своята теза без дим. Начинът, по който обаче искат да проветрят, прилича повече на тотален ориенталски шериат. Той може да гарантира по-добро здраве, но не гарантира, че на държавата няма да й хареса да се намеси и нездравословно в отношения, които не я засягат. Властта е възможно най-неперспективният стратегически съюзник на непушачите. И ако изпросят от нея забрана - не е сигурно, че няма да съжаляват за поискана услуга, макар и под друга форма.

За толкова време преход би трябвало да е излязло от мода пасивно аутсайдерско общество - което люпи семки и постоянно гледа часовника, за да не изтърве „кога ще се оправим”. На негово място би трябвало вече да се е отгледало активно потребителско общество, раздаващо икономически бойкоти и воюващо за уважение към клиента. Но вместо това разполагаме с масова носталгия по монопола, налаган от тоталитарната държава. Наистина ли искате това, уважаеми пасивни. Или просто ви е неудобно да признаете, че дори едни цигари не може да забраните по естествен пазарен път.

в-к “Новинар” 25.02.2010

виж също Геят, циганинът и пушачът

Трябва да си закоравял либерал, за да не ти стане лошо от гледката на тази неестествено пролята кръв. Не е нужно обаче да си фашист, за да поискаш доживотно и биологично отнемане на родителските права с помощта на кастрация. Защото се страхуваш, че нивото на реките от анална кръв се покачва опасно и те могат да залеят малкото ненаебани ценности. Няма значение на кой райх напомня хирургията на репродуктивни органи при душевноболни клошари. По-важното е, че тяхното отношение към ануса на сина им не прилича даже на извращение от концлагер. И най-малкото, което заслужат, е никога повече да не получат ерекция или да изпаднат в овулация. Защото от това няма да се роди братче или сестриче на 2-годишния Сашко от Сандански. А ще се получи още един ректум, използван като килер за безполезни полови органи.

Родителите, скъсали задника на сина си, не могат да бъдат обяснени с клинична терминология. Те не са педофили, въпреки че чукат деца. Не са и педофоби, въпреки че мразят до течночервено собствените си деца. Те са изроди, което е антинаучна, но реална човешка категория. И е прекалено хуманно да бъдат скопявани с химическа инжекция. Яйчниците и тестисите им заслужават да бъдат изтръгнати без упойка, за да си направим от тях знаме на нормалността. Иначе се пригответе да посрещнете следващата реколта ректуми - понеже родителите с тежки сексуални отклонения не влизат в затвор, ако предварително са кривнали от правия психичен път. Те ще си направят нови деца и през ваканциите ще ги изпращат на гости при баба. Която също не е много наред и също е клошарка. И не живее на село, а в отдавна спрял стар „Москвич”. В него освен цялата й покъщнина може да се открие и иронията на цяла либерална концепция. Според която, да се грижиш за автомобил, е много по-отговорно, отколкото да отглеждаш дете. За да станеш шофьор, трябва да имаш задължително образование и надеждно медицинско. Трябва да имаш и достатъчно пари, за да плащаш здравните осигуровки на колата и да я лекуваш редовно. Докато родител можеш  да станеш с най-тежките форми на олигофрения и социален аутизъм. Децата си можеш да отглеждаш на улицата и да ги завиваш с кашони, под които да им завираш без лубрикант твърди предмети в ауспуха. Ако го намирате за нормално – забравете кастрацията като стар фашистки спомен и ще се срещнем в близкото либерално бъдеще. Когато Кузов ще е вицепрезидент, а над него ще е по-сръчен педофил, успял да проникне в подвижен сперматозоид.

Скъсаният задник на малкия Сашко влиза в болница още на няколко месеца и е редовен пациент през краткия си полов живот. Ако беше автомобил – нямаше да може да мине годишен преглед и щяха да го спрат от движение в компанията на родителите му. Мога да се обзаложа, че виновни за аналните кръвопролития няма да има. Защото са причинени от олигофрени, докато чиновнически марди са гледали отстрани и са се опипвали по собствените си дупки поради липса на доказателства. Отстрани са гледали и съседите, които са хранили Сашко с вафли като улична мастия. Въпреки че още при първите симптоми за бременност на шантавата му майка е трябвало да организират благотворителен концерт за аборт. Мога да се обзаложа също, че великите неправителствени борци ще намерят по-значими каузи за усвояване на средства. И няма да обърнат внимание на един малък пробит ректум. Късно е обаче за залози, защото синдикатите на човешките права вече са в медийна война с „Биг Брадър”. В чиято къща не искат да влизат деца, понеже камерите не са естествената им среда и незаконно се намесват в личния им живот. Сериозно ли това ви притеснява повече от дупето на Сашко. От което капе кръв заради незаконна сексуална намеса в естествената му семейна среда.

в-к “Новинар” 18.02.2010

За свикналите с bg правосъдие 10-годишните френски усилия по случая „Борилски” изглеждат като престараване. Нито е убит техен гражданин, убийците също не са местни, отдавна са минали граница и едва ли ще посмеят да се върнат някога обратно. Французите нямат личен мотив за реваншизъм, за да бъдат толкова упорити. Можеха да отбият номера с мърляво разследване и да забравят за българите, които са мъртви или избягали. Те направиха обаче различното – самоуверена криминалистика и злопаметен лош дъх във врата ни, докато не произведем присъди. Наистина изглежда като престараване - на французите да им пука повече, отколкото на нас за смъртта на един българин. Но точно заради това искаме да емигрираме в Париж, както и да умрем там. Дори да е насилствено – имаме гаранция-Франция, че ще бъдем отмъстени посмъртно. Това не е само класическо правосъдие, а прилича на концепция за държава. Която се държи крайно шовинистично, ако на нейна територия се извърши убийство. И си разчиства сметките с убийците на принципа „Нищо лично, просто държава”.

Сами нямаше да стигнем до наказания за смъртта на българин. Щяхме да се изморим и да се откажем, преди да сме започнали. Затова с непреодолим комплекс за малоценност трябва да признаем - мерси, Франция, мерси, Ваше Превъзходителство мосю Дьо Понсен. Наистина бяхте превъзходни, докато ние продължаваме да живеем като балкански мърлячи. След 10 години успяхме да вкараме убийците в затвора de jure, но de facto се провалихме. Което допълнително засилва впечатлението, че в bg правосъдието има само две категории на виновност – на неизвестен извършител и на известни извършители в неизвестност. Срам не срам, трябва да помолим французите да участват в издирването им и те ще го направят с удоволствие. Защото изглеждат много по-мотивирани да стигнат докрай в случая „Борилски”. В който собствената ни съдебна система отдавна е загубила критерии за професионално достойнство. Иначе от правосъдна срама щеше да се поразтърси за изкупителна жертва – защо подсъдими за жестоко убийство внезапно изчезват, когато трябва да чуят присъдата си.

Сигурни сме, че виновни за мърлящината няма, защото една несвършена работа може да бъде обяснена по 28 начина и оправдана с поне 5 текста от Наказателния кодекс. Но не сме сигурни, че някой е търсил вратичка в закона, през която да влезе и да гарантира наличността на Желязков и Стоичков. През тази вратичка влизат адвокатите на подсъдимите, а клиентите им излизат през парадния вход на съда или колата им се разваля на път за затвора. През тази вратичка влязоха и французите, които намериха начин да направят паралелен процес на своя правна територия. Въпреки че мина толкова време и живеем в един и същи Европейски съюз. Но най-вече – въпреки че става въпрос за един българин, убит от двама българи, за което на останалите българи не им особено притеснено. Ако не сте близки или адвокати на Желязков и Стоичков – нямате никакъв шанс да не харесате подобна концепция за държава. И след насилствена смърт да не пожелаете гробно място на парижките гробища. Там ще се чувствате по-удобно и ще получите по-голямо съчувствие от местното правосъдие.

P.S. Всъщност всичко е лично, а не само държава. В доказателствата на криминалистиката ти да се съмняват мърлячи, неуспели да разкрият нито едно от маса поръчкови убийства - всеки на мястото на французите би се обидил. Стига, разбира се, да има достатъчно достойнство и професионално самочувствие.

в-к “Новинар” 11.02.2009

Виж също Шийлдс е невинен като медиците. Или до доказване на правосъдието

На паветата без усилия ще се сблъскаш със специалисти по обясняване „защо нещата не могат да станат така”. Но няма с кого да си уговориш среща, за да разбереш как трябва да се получат проклетите „неща”. Независимо каква е темата – от нея ще се възпроизведат маса пресаташета на изконния и самобитен bg провинциализъм. Ако говорим за музика – те ще изкарат световния шоубизнес некадърен и прост. Защото Мадона не е открила най-значимото ни културно изобретение – плейбека, и затова пее фалшиво. Или до следващия ноември ще се оплакват, че на Нова година е бил поканен скъпият Горан Брегович вместо местни оркестри. Които и са по-добри, и са по-евтини. А някой осъзнава ли защо тези оркестри са евтини. На когото му е трудно – нека запази добро настроение с мексиканските китари на „Лос Хемелос”, произведени от „Кремона” - Казанлък.

Щеше да е прекалено лесно, ако със закриването на няколко селски болници се организира геноцид над провинциалното мислене. Операцията „Нека измирането на селяните започне сега” обаче се нуждае не от здравна, а от езикова реформа. Която да преименува всички павирани пресаташета на Стоичковия Путко Мафани. Или на Болиме Куро, ако на някого Путко не звучи достатъчно хетеросексуално. Условието е само имената да се превеждат на всички езици с bg значението им. Защото другият псевдоним на концепцията ни за уникалност е Нихилизъм. За който дори образованието в Принстън не е надежден критерий за компетентност. Това е същото, като силно да се съмняваш, че трансфер на нападател от „Челси” ще засили атаката на „Рилски спортист”. Защото самоковският президент сам си носи калашника за разлика от Абрамович.

Путко Мафани и Болиме Куро в момента тъгуват за селските си болници с по двама пациенти на ден. Така депресивно те се чувстваха за последно преди две години. Когато им затваряха селските училища с по двама учители, преподаващи в една стая на трети и осми клас едновременно. По тази формула на образование и здравеопазване пресаташетата на нихилизма не станаха по-умни, нито по-здрави. И което е най-нихилистично – продължават да не вярват, че въобще съществува начин да бъдат ограмотени и излекувани. Те отричат опитите за реформи по същия начин, по-който не харесват статуквото. На теория на Путко и на Куро не им е все едно кой ще преподава или оперира децата им. Но се държат, че все едно не им дреме или им е през оная работа как може нещо да се промени. Ако им дадете 100 лева да си купят дреха – те няма да ги похарчат наведнъж за качество, а ще си напазаруват 3 парцала. После ще се оплакват, че са ги скъсали прекалено скоро, но следващия път пак ще повторят евтиния си избор. Затова намират Принстън за прекалено снобско място, произвеждащо надути и неприложими за уникалната ни действителност кадри. Диплома може да се вземе на село и дори ще има по-голяма практична стойност.

Понякога Путко и Куро искат да изглеждат като космополити и организират концерт за сираците на разрушеното Хаити. Чудесната им идея за глобално милосърдие обаче се превръща в нова демонстрация на bg провинциализъм. Който е прекалено зает да се тревожи за карибския трафик на деца вместо за собствените си условни педофили. Докато се занимавахме с благотворителност – почти не забелязахме, че един съд глоби с 500 лева брат, забременил малолетната си сестра. За което Путко Мафани със сигурност би казал – боли ме куро.

в-к “Новинар” 04.02.2010

Във всеки национален бюджет от последните bg години най-дискриминираното малцинство (около 2 милиона) са пушачите. Техният акциз се увеличава в прогресия, като им се обяснява, че надценката, освен за запълване на приходни дупки, отива и за медицина. От която дробовете им със сигурност ще имат нужда някой ден. Пушачите са интелигентно малцинство и не правят сериозен проблем, когато ги малтретират финансово. Те се чувстват гузни от вменения им срам, че вършат здравно престъпление – и за себе си, и за компанията. Затова си плащат тихо, опитвайки се да компенсират нанесените щети. Пушачите никога не възприемат себе си и като герои. Които вършат саможертва, увреждайки белия си дроб, за да правят по-голям акцизен оборот на държавата. Ако бяха етническо малцинство - щяха да увредят бронзовия паметник на Владимир Димитров-Майстора и да си направят вечеря с евтини кренвирши. Ако бяха хомосексуално малцинство – щяха да си увреждат сфинктера и да си направят оргазъм. Което въобще не е една и съща антидискриминационна справедливост.

Понеже очакванията за повече заболявания са свързани с пушачите – те плащат предварително данък за навика, за удоволствието или за каквато им е причината да не отказват цигарите. Даже оставят ресто на бюджета, което може да се изхарчи например за пенсии. Кой обаче ще плати за навика да получава цял живот социални помощи, раждайки обществено безполезни деца. Кой ще плати и за избора си да прави секс, при който няма биологична вероятност да се родят деца. Продукцията на циганската фабрика за антиданъкоплатци след години няма да може да й изплати дори минимална пенсия – отпускана за старост и без ден трудов стаж. Гейовете пък съвсем няма да са създали генетична продукция и всички ще трябва да бъдат издържани от поколенията на хетеросексуалните пенсионери. Тези малцинства ще тежат много повече на пенсионната система, отколкото пушачите на здравната. Но въпреки това никой не ги санкционира предварително. Нито ги товари с вина, че ощетяват мнозинството.

Ако я имаше същата тютюнджийска справедливост – гейовете би трябвало да внасят по-високи осигуровки, докато са млади, разгонени и ходят на козметик. Защото, когато остареят и втвърдят косъм - няма да имат право на претенции, че парите им са малко. Те няма и как да бъдат повече, след като още отсега се знае, че хомосексуалният секс не увеличава популацията на работна ръка. За нейното количество принос ще имат циганите. Но няма смисъл да се разкарвате до гетото, за да прогнозирате какво ще бъде качеството й.

Попитайте баба си, дядо си или старата си майка какви ви предпочитат – безработни, неграмотни, хомосексуалисти или пушещи по кутия и половина на ден. И те веднага ще се откажат от цялата си мизерна пенсия, за да си купувате по две кутии и половина от най-скъпата марка. Ще го направят от махленски срам и без никакви икономически помисли. Същите предпочитания към вас има и бюджетът, но той си е направил добре сметката. На него сте му по-изгоден с катран в дробовете, отколкото с еднополово присъствие в задника. Къде е уважението тогава, че постоянно се глобяваме с акцизи, а след няколко месеца ще започнем и да се преследваме на обществени места.

Част от реалната икономика получава свеж въздух през бронхитите на пушачите. Които водят до сравнително по-чисто място от гетото, чийто индустриален пушек се вдига от претопени кабели. Водят и до по-светло бъдеще след 40 години, когато нацията ще е много по-болна от демография и аутсайдери, отколкото от никотин. И това въобще не е проблем само на белите и хетеросексуални мъже и жени. Докато те се тревожат за 2050-а, шестима bg гейове са се събрали да протестират заради закон срещу малцинството им в Уганда. И са толкова нелепи, че и Бруно биха впечатлили с уникалната си педерастия - да се притесняват за африканските задници, вместо да мислят за собствените си. На които им се очертава да се скъсат освен от всичко друго, но и от работа на стари години.

в-к “Новинар” 28.01.2010

Виж също

Който не работи, трябва да умре

Виж педалите, мисли за циганчета

Безнадеждно и обречено е да опровергаваш доказани и устойчиви стереотипи. Но поне можеш да опиташ по убедителен начин. Какво се очаква от подчинени, интервюиращи засегнатия си на високо ниво шеф – че някой от тях ще го обиди в ефир на задник. И после ще се надява да бъде кандидатиран пак от него за депутат. Това е историята на Валерия Петрова. Заради няколко цигари тя каза на министъра си, че е гъз, и получи номинация от шоуто. Събра немалко гласове, но не успя да влезе в парламента. Където щеше да стои до подиграваната заради вчерашната си анонимност Искра Фидосова. Разликата между двете щеше да бъде единствено в килограмите и поръчителите, осигурили им кариера.

Какво се очаква и от самия Слави Трифонов, осъдил вестник заради измислена златна ноздра – че ще заведе дело и срещу жълта по думите му информация, идваща от жълта преса и жълт Сашо Диков, но казана от премиер. Ако всичко е толкова принципно и жълто, би трябвало да е пак толкова съдебно. Още повече, че да се занимаваш с кокаин за лична употреба звучи по-безобидно от занимания с bg политика. Дори да ти го пробутат с неприлично много примеси - пак можеш да си сигурен, че ще е по-чист и чистоплътен от Марио Тагарински или от бекграунда на Яне Янев. Само заради тях „партиен далавераджия” би трябвало да е по-голяма обида от „елитен наркоман”. И обезщетенията да са съответно по-големи.

Ако обаче взаимоотношенията между Борисов и Трифонов трябва да се доизясняват в съд – въпросите няма да бъдат задавани от личния състав на шоуто. И нещата могат да се разсмърдят, от което най-малък интерес имат големите телевизии. В техния ефир все по-трудно става да се разграничи кой работи като водещ на сутрешен блок, кой като водещ на вечерно шоу и кой заработва нещо странично. Затова не е много сигурно къде свършва свободата на словото, къде започва прокарването на лични интереси, както и къде се калкулират чистите сметки между добри приятели. Объркването още веднъж доказва балканската рецепта за правене на политика и медийното й отразяване – че не всичко е бизнес и сатира, възможно е да има и нещо лично. Възможно е да има конфликт на интереси, в който на големите телевизии да им е удобно да живеят. Те са особено деликатни, ако трябва да тропат на врата с неизбелял черен креп, за да разберат как се чувства майка с току-що закопано дете. И са съвсем по-тактични, когато се налага да коментират некролозите на собствените си лица. С необичайна свенливост случаят „Коритаров” беше погребан, като в ковчега беше сложена формулировката „липса на медиен плурализъм”. А трупът на медийния рекет беше заровен на други гробища. Липсата на Бареков беше обяснявана с грип, отпуска и бъдещи творчески планове. И затова официалната истина за неговия случай също се получи болна, почиваща и безработна. Вътрешно ведомствена пресконференция обаче е съвсем нов подход за излизане от лайната. Все едно Слави да покани политик под подозрение на гости и да остави пиарите му да правят интервюто. В него няма да има никакво значение какво ще бъде казано. И без това на всички им е ясно как стават нещата около тях – 50 на 50 или както се договориш.

Бойко Борисов ще е исторически прецедент, ако повтори премиерския си мандат. По-традиционно излежда да го настигне електоралният скепсис и да го разболее от рейтингов сепсис. И понеже монарсите и генералите са на привършване в килера със спасителите – оттам трябва да излезе някой, който поне малко прилича на следващ национален месия. Мажоритарният експеримент за него се състоя на последните избори и се казваше Валерия Петрова. Тя се класира трета във Варна с 14 % и 34 514 гласа - след прахосмукачката ГЕРБ и съвсем близо до човека на БСП. Трябва да имате нещо лично срещу „Шоуто на Слави”, за да не намирате резултата за добър. Особено за човек, който в биографията си няма друго запомнящо се освен един „гъз”, казан на шефа. Но това също е част от парадоксите на демокрацията ни - в която общественият рейтинг на гаранта значително може да изпревари телевизионния му.

в-к “Новинар” 21.01.2010